Обучение в школе. Решение Европейского суда по правам человека.

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Собственно создан прецедент, когда казахские, проживающие в Болгарии, дети были судом освобождены от уплаты таксы за обучение в училище.

Соответственно плата взималась в нарушение закона, по которому лица с постоянным пребыванием не платят за обучение, по таксам устанавливаленным Министерством образования (последние три картинки).

Перевод на русский язык решения ЕСПЧ.

Европейский Суд по правам человека
(IV Секция)
Дело "Пономарев против Болгарии"
[Ponomaryov v. Bulgaria]
(Жалоба N 5335/05)

Постановление Суда от 21 июня 2011 г.
(извлечение)

Обстоятельства дела
В соответствии с национальным законом об образовании 1991 года, только граждане Болгарии и определенные категории иностранцев имеют право на бесплатное начальное и среднее образование. Заявителями по делу выступают двое российских школьников, проживающих с матерью в Болгарии. В период, относящийся к обстоятельствам дела, их мать имела постоянный вид на жительство, а заявители имели право проживать с ней в качестве членов семьи. В своей жалобе в Европейский Суд заявители жаловались на дискриминацию, поскольку они были обязаны вносить плату (в размере 800 евро и 2600 евро соответственно), чтобы получать среднее образование в Болгарии, в отличие от болгарских граждан и иностранцев с постоянным видом на жительство.

Вопросы права
По поводу соблюдения статьи 14 Конвенции во взаимосвязи со статьей 2 Протокола N 1 к Конвенции.

(a) Вопрос о применимости к делу положений статьи 14 Конвенции. Доступ к образовательным учреждениям, существовавший в соответствующий период, представляет неотъемлемую часть права, установленного в первом предложении статьи 2 Протокола N 1 к Конвенции. Заявители были приняты и посещали средние школы, учрежденные и управляемые болгарским государством, но позднее от них потребовали вносить плату за посещение школы с целью продолжения среднего образования в связи с их гражданством и иммиграционным статусом. Таким образом, жалоба относится к сфере действия статьи 2 Протокола N 1 к Конвенции, и статья 14 Конвенции является применимой.

:hz: Существо жалобы. Учитывая, что заявители были обязаны платить за обучение в школе исключительно на основании их гражданства и иммиграционного статуса, они явно подвергались менее благоприятному обращению, чем иные лица в относительно сходной ситуации, на основании личностной характеристики. Европейский Суд, таким образом, должен определить, имелось ли объективное и разумное оправдание такому различию в обращении.

Государство может иметь правомерные основания для ограничения использования ресурсоемких государственных услуг (таких как программы социальной помощи, государственные пособия и здравоохранение) краткосрочными и незаконными иммигрантами, которые, как правило, не участвуют в их финансировании. Несмотря на то что аналогичные доводы применимы в определенной степени к сфере образования, они не могут переноситься на нее без оговорок. Признавая, что образовательную деятельность сложно организовать, и ее функционирование требует существенных затрат и что государство обязано обеспечивать равновесие между образовательными нуждами лиц, находящихся под его юрисдикцией, и его ограниченной способностью давать им пристанище, Европейский Суд не может игнорировать тот факт, что, в отличие от некоторых иных государственных услуг, образование представляет собой право, которое пользуется прямой защитой Конвенции. Оно также является крайне специфическим типом государственной услуги, которая не только непосредственно служит интересам лиц, использующих ее, но и осуществляет более широкие социальные функции и является необходимой для продвижения прав человека.

Свобода усмотрения государства в этой сфере возрастает вместе с уровнем образования обратно пропорционально важности этого образования для заинтересованных лиц и общества в целом. Так, на уровне высшего образования, которое до сих пор остается необязательным для многих людей, более высокая плата для иностранных граждан - и, более того, плата в целом - представляется обычным явлением и может при настоящих обстоятельствах рассматриваться как полностью оправданная. Обратная ситуация имеет место с обучением в начальной школе, которое обеспечивает грамотность и умение считать, а также интеграцию в общество и первые знания о нем и является обязательным в большинстве стран. Среднее образование, о котором шла речь в деле заявителей, находится меж двух указанных противоположностей. Однако по мере продвижения все большего количества стран к тому, что описывается как "основанное на знаниях" общество, среднее образование играет растущую роль в успешном личностном развитии и в социальной и профессиональной интеграции заинтересованных лиц. Действительно, в современном обществе наличие лишь базовых знаний и навыков составляет препятствие для личного и профессионального развития и препятствует заинтересованным лицам в приспособлении к их окружению, с далеко идущими последствиями для их социального и экономического благополучия. Эти соображения свидетельствуют в пользу Европейского Суда, применяющего более строгий контроль при оценке пропорциональности меры, затрагивающей заявителей.

Заявители не находились в положении лиц, прибывших в страну незаконно и затем предъявивших права на использование ее государственных услуг, включая бесплатное школьное образование. Даже без постоянного вида на жительство власти не имели существенных возражений против их нахождения в Болгарии или серьезного намерения депортировать их. Таким образом, любые соображения, касающиеся необходимости остановить или повернуть вспять процесс незаконной иммиграции, явно неприменимы к делу заявителей. Однако болгарские власти не приняли ни один из этих факторов во внимание. Действительно, законодательство не предусматривало возможности ходатайствовать об освобождении от оплаты школьного обучения. Таким образом, при особых обстоятельствах дела требование о внесении заявителями платы за среднее образование в связи с их гражданским и иммиграционным статусом не было оправданным.

Постановление
По делу допущено нарушение требований статьи 14 Конвенции во взаимосвязи со статьей 2 Протокола N 1 к Конвенции (принято единогласно).

Компенсация
В порядке применения статьи 41 Конвенции. Европейский Суд присудил каждому из заявителей 2 000 евро в качестве компенсации морального вреда.
 

Вложения

  • Court1.jpg
    Court1.jpg
    245,4 КБ · Просмотров: 30
  • Court2.jpg
    Court2.jpg
    246,8 КБ · Просмотров: 24
  • Court3.jpg
    Court3.jpg
    254,1 КБ · Просмотров: 23
  • Court4.jpg
    Court4.jpg
    296,5 КБ · Просмотров: 21
  • Заповед1.jpg
    Заповед1.jpg
    139,7 КБ · Просмотров: 26
  • Заповед2.jpg
    Заповед2.jpg
    173,3 КБ · Просмотров: 27
  • Заповед3.jpg
    Заповед3.jpg
    103,1 КБ · Просмотров: 26
B

bodraya

Guest
Еще раз поражаюсь, насколько КЛАССНЫЙ у вас форум и какую полезную, структурированную информацию вы даете. Спасибо!!
 
Я

Яяя

Guest
Ну, вообще то, лица имеющие ПВНЖ и без прецедентов не платят за училище.
А вот в детском саду платят все, по разному, в среднем 1,80 л в день.
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
П Р О Т О К О Л

София, 03.12.2013 година

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ЛОЗАН ПАНОВ
при участието на секретаря Анелия Станкова
и с участието на прокурора
сложи на разглеждане дело № 1158 по описа за 2013 година ,
докладвано от председателяВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА

На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ: Дмитрий Сергеевич Снисаренко, Сергей Федорович Ушаков, Олеся Александровна Синьова, Екатерина Евгениевна Морозова, Виталий Евгеньевич Пахомов, Ирина Дубровина, Олга Владимировна Шатрова и Виктор Генадиевич Зуев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
ОТВЕТНИКЪТ: Министърът на образованието и науката, редовно призован, се представлява от юрк. ВАРАДИНОВА.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА жалбата на Дмитрий Сергеевич Снисаренко, Сергей Федорович Ушаков, Олеся Александровна Синьова, Екатерина Евгениевна Морозова, Виталий Евгеньевич Пахомов, Ирина Дубровина, Олга Владимировна Шатрова и Виктор Генадиевич Зуев.
ДОКЛАДВА постъпила на 08.10.13 г. молба от адв. Авджийски с представени писмени доказателства, съгласно указания на съда, дадени с определение от 30.09.13 г.
ДОКЛАДВА постъпила на 25.11.13 г. молба от адв. Балбазанова, с която заявява, че не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие.
ДОКЛАДВА постъпила на 02.12.13 г. молба от адв. Авджийски за даване ход на делото.
ДОКЛАДВА писмено становище от Дмитрий Снисаренко.

юрк. ВАРАДИНОВА: Оспорвам жалбата. Няма да соча други доказателства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените с жалбата и административната преписка писмени доказателства, както и представените с молба от 08.10.13 г. от адв. Авджийски такива, описани с номерация по делото от лист 125 до лист 194.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

юрк. ВАРАДИНОВА: Моля да оставите жалбата без уважение. Представям писмени бележки.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание в законния срок.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


СЕКРЕТАР:
http://www.sac.government.bg/court2...61152ae532245c29c2257c32002cad78?OpenDocument

P.S. Теперь в соответствии со статьёй 172 Административнопроцессуального кодекса суд вынесет решение в одномесячный срок.
 
М

Маринка

Guest
Сегодня должно быть оглашено решение. Есть у кого нибудь информация?
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Сегодня должно быть оглашено решение. Есть у кого нибудь информация?
А чего ты ждешь от ВАС Болгарии?
В соответствии с законом Министр издал приказ в котором установил цены, в соответствии с его приказом школы их взимают.
Если ВАС вдруг с бодуна с какого-нибудь решит, что какие-то служащие не должны были брать денег с русских (противозаконно) то это вообще разрушит всю Болгарию. Потому что бюрократы должны работать по закону. Нельзя им разрешать работать по внутреннему убеждению.
Менять надо закон. Последние изменения в нем были 20 декабря 2013 года и 27 сентября 2013.

Надо поглядывать тут время от времени.
 
A

AVGUST

Guest
РЕШЕНИЕ

№ 627
София, 17.01.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА, ЛОЗАН ПАНОВ
при секретар Анелия Станкова
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА по адм. дело № 1158/2013.

Производството е по реда на чл. 179 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Дмитрий Сергеевич Снисаренко, подадена чрез пълномощника му – адв. Авджийски, срещу заповед № РД-09-698 от 07.05.2009 г. на министъра на образованието и науката.
Към оспорването на Снисаренко са се присъединили Виталий Евгеньевич Пахомов, Ирина Дубровина, Олга Владимировна Шатрова и Виктор Геннадиевич Зуев, представлявани от адв. Авджийски.
Жалби срещу процесната заповед са подадени и от Сергей Федорович Ушаков, Олеся Александровна Синьова и Екатерина Евгениевна Морозова, чрез пълномощника им адв. Балбазанова.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания общ административен акт, поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Считат обжалваната заповед за дискриминационна спрямо чуждите граждани и в нарушение на чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) във връзка с чл. 2 от Протокол № 1 към същата конвенция. Молят за отмяната й в цялост. Жалбоподателите Снисаренко, Ушаков, Синьова и Морозова претендират присъждане на разноски по делото.
Ответникът - министърът на образованието и науката чрез процесуалния му представител юрк. Варадинова, оспорва жалбите. По развитите в депозирани писмени бележки доводи моли оспорването да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срок, от активно легитимирани страни и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. По делото няма данни обжалваният акт да е съобщен по надлежния ред (чл. 172 вр. с чл. 72 вр. с чл. 66 АПК), поради което съдът приема, че правото на оспорване е своевременно упражнено.
Като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд намира жалбите за основателни.
С обжалваната заповед № РД-09-698/07.05.2009 г. на министъра на образованието и науката на основание § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета (ДР на ЗНП) и чл. 18 от Договора за Европейския съюз са определени размерите на средствата, които следва да бъдат заплащани за обучение от лицата, които не са български граждани или не са граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, в българските държавни и общински училища за една учебна година, в зависимост от различните форми на обучение и видовете учебни заведения. В т. І от заповедта е утвърден размера на средствата за дневна форма на обучение, в т. ІІ са определени таксите за задочна, индивидуална, самостоятелна и вечерна форма на обучение, в т. ІІІ е регламентиран начина на плащане на средствата, а с т. ІV е отменена предходна заповед на същия министър - заповед № РД-09-968/20.07.2004 г.
Съдът счита, че оспореният общ административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи извод за неговата незаконосъобразност. По делото липсват данни за изпълнение на изискването на чл. 66 АПК за уведомяване за предстоящото издаване на акта. Административната преписка не съдържа и доказателства за спазване на задължението на административния орган по чл. 69 АПК да осигури на заинтересованите лица участие в административното производство съобразно предвидените в закона форми и срокове. Материалите по делото сочат на неизпълнение на правилото на 71 АПК за обсъждане на предложенията и възраженията на заинтерсованите граждани и техните организации преди обективиране на волеизявлението на министъра на образованието и науката в атакувания акт. Няма данни и за извършено съобщаване на акта по правилата на чл. 72 АПК като елемент от фактическия състав по неговото издаване. Така констатираните процесуални пороци са от категорията на съществените и са предпоставка за отмяна на акта.
Обжалваната заповед противоречи на материалния закон. Видно от съдържанието й, същата е издадена по прилагане на нормативен акт от по-висока степен и в изпълнение на законовата делегация по § 4, ал. 3 от ДР на ЗНП. Съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗНП чужди граждани имат право да се обучават в българските училища в съответствие със законите и подзаконовите нормативни актове на Република България. Нормата на § 4, ал. 2, т. 1 - 4 на ДР на ЗНП урежда случаите, в които училищното образование е безплатно за чуждите граждани. Разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗНП, на чието основание е издадена процесната заповед, предвижда, че в българските училища в страната и в чужбина могат да се обучават и чужди граждани срещу заплащане, като размерът на средствата, които заплащат чуждестранните граждани в държавните и в общинските училища, се утвърждава от министъра на образованието и науката. Според същия законов текст средствата се използват за нуждите на учебния процес в училищата, в които се обучават чуждите граждани.
По делото няма спор, че жалбоподателите са чужди граждани, със статут на продължително пребиваващи в Република България чужденци, за чиито деца достъпът до образование, включително до задължително такова, в държавни и общински български училища е обвързан със заплащане на определените в процесната заповед такси за обучение. Видно от приложените по делото доказателства, приемът в български училища на чужди граждани, които не попадат в хипотезите на § 4, ал. 2, т. 1 - 4 на ДР на ЗНП, не е безплатен. Условие за тази категория ученици да получат образование в държавно или общинско училище е заплащането на съответна такса, регламентирана в обжалвания министерски акт, дължима на основание тяхното гражданство и притежаването на определен статут на пребиваване в страната.
Следователно, с издаването от министъра на образованието и науката на процесната заповед е отречено на определен кръг чужденци правото на безплатно образование в български училища, включително в средни общообразователни такива. Основателни са в тази връзка твърденията на жалбоподателите, че оспореният административен акт нарушава КЗПЧОС, като допуска дискриминация на чужди граждани пред български такива, респективно - пред други чужди граждани, но с различен статут на пребиваване, в областта на безплатното образование. Налице е противоречие на процесната заповед с чл. 14 от КЗПЧОС във вр. с чл. 2 от Протокол 1 от същата конвенция. Последната е в сила за страната ни от 07.09.1992 г., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията нейните норми имат предимство пред норми на вътрешното право, които им противоречат. Нормата на чл. 14 от КЗПЧОС гласи, че упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак, като съгласно чл. 2 от Протокол № 1 към същата конвенция на никого не може да бъде отказано право на образование. В конкретния случай, от съдържанието на процесната заповед се установява, че единствената причина, поради която жалбоподателите следва да заплатят такса за провеждане на обучението е обстоятелството, че са чужди граждани. Това безспорно представлява дискриминация по признак "национален произход", с което са нарушени и правата им, залегнали в чл. 14 от ЕКПЧ във връзка с чл. 2 от Протокол № 1 към същата конвенция. В този смисъл е постановено решение на Европейския съд за правата на човека от 21.06.2011 г. по дело „Пономарьови срещу България” по искова молба № 5335/2005 година.
По изложените съображения следва да се приеме, че заповед № РД-09-698/2009 г. на министъра на образованието и науката е незаконосъобразна на основание чл. 146, ал. 3 и ал. 4 АПК и като такава следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора в настоящата му фаза искането на жалбоподателите Дмитрий Снисаренко, Сергей Ушаков, Олеся Синьова и Екатерина Морозова за присъждане на направените от тях деловодни разноски следва да бъде уважено до размера на доказаното заплащане на претендираните суми. Видно от приложените по делото платежни документи, оспорващите са внесли държавна такса в размер на 10 лв. за всеки от тях съгласно чл. 12, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 2б, б."а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Жалбоподателят Снисаренко е платил и такса в размер на 20 лв. за обнародване в „Държавен вестник” на обявление за оспорването съгласно изискването на чл. 181 АПК. Доказателства за реално изплатено от страните адвокатско възнаграждение обаче не са налице, поради което разноски за такова не са дължими в тяхна полза. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна защита следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка (Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). В представения договор за правна защита и съдействие, сключен между Снисаренко и адв. Авджийски, е уговорен адвокатски хонорар в размер на 200 лева, платими по банков път. В същия е отразено, че сумата е платена на 13.11.2012г. по банкова сметка, но доказателства за извършено плащане липсват. В приложените 3 бр. договори за правна защита и съдействие между адв. Балбазанова и съответно Сергей Ушаков, Олеся Синьова и Екатерина Морозова е договорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500 лв. с вписване, че същата сума е платена, без да е посочен начина и срока на плащане – в брой или по банков път. След като в договорите няма отразяване възнаграждението да е заплатено в брой, то договореното заплащане на адвокатско възнаграждение следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, което в случая не е сторено. При недоказано заплащане на възнаграждението не са налице основания за присъждането му. Поради това Министерство на образованието и науката следва да бъде осъдено да заплати на поискалите разноски жалбоподатели само разходите, представляващи заплатени от тях държавни такси, както следва: 30 лева (от които 10 лв. държавна такса и 20 лв. такса за обнародване в „Държавен вестник” на обявление за оспорването) на Дмитрий Снисаренко и по 10 лв. на Сергей Ушаков, на Олеся Синьова и на Екатерина Морозова.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № РД-09-698 от 07.05.2009 г. на министъра на образованието и науката.
ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката за заплати на Дмитрий Сергеевич Снисаренко направените по делото разноски в размер на 30 лева.
ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката за заплати на Сергей Федорович Ушаков направените по делото разноски в размер 10 лева.
ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката за заплати на Олеся Александровна Синьова направените по делото разноски в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката за заплати на Екатерина Евгениевна Морозова направените по делото разноски в размер на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Веселина Тенева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Павлина Найденова
/п/ Лозан Панов
 
Г

ГРИФОН

Guest
Значит ли это, что за следующий учебный год (за текущий мы сдуру заплатили полную сумму сразу) нам не нужно будет платить эти поборы?
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Если аппеляция не последовала, то не нужно.
Сегодня последний срок для апелляции. Узнаем на днях.
А вообще отменить такое непрофессиональное решение дело чести Болгарии.
Чего стОит только высосаное из пальца утверждение
Това безспорно представлява дискриминация по признак "национален произход"
Смешно, тут рядом те, у кого статус ПВНЖ учатся бесплатно, а рядом, с той же национальностью учатся платно.
Кроме того ни в одном акте про национальное происхождение вообще нет ни слова.
Дискриминируется, и вполне обосновано, иностранцы с временным (не постоянным) адресом.
Также им нельзя иметь автомобили с постоянным учетом, покупать землю, работать по найму и много чего.
И это можно понять, эти иностранцы еще временные на территории Болгарии, у них максимум разрешенное проживание на один год, пройдет год и, возможно, гуляй. Болгарии нет смысла вкладывать деньги в них и в их детей.
 

krott

Продължително пребиваващ
И это можно понять, эти иностранцы еще временные на территории Болгарии, у них максимум разрешенное проживание на один год, пройдет год и, возможно, гуляй. Болгарии нет смысла вкладывать деньги в них и в их детей.
Глупости. Нигде нет такого. Такого позорища свет не видывал. В Италии, например, даже дети нелегалов учатся бесплатно и прививки им бесплатные. Ребёнок должен учиться в любом случае бесплатно, не зависимо от того сколько он находится и будет находиться в стране. По моему, это очевидно.
 
A

AVGUST

Guest
Я вообщем тоже считаю, что среднее образование должны получать все, независимо от расы, вероисповедания, статуса и других различий. Если Европа не хочет повторения разорения Рима соседними, дикими племенами Варваров, нужно заниматься просвещением.
 
Сверху