Пишем на болгарском по-новому.

[Глокая Куздра]

От днес са в сила нови правила за правописа в българския език

18.08.2014
Промените са най-различни – от опростяване на стари правила до въвеждане на още по-сложни. Те са дело на езиковедите от Института по български език на БАН, които са оторизирани от държавата да следят и контролират развитието на родната реч. Промените са описани в увода на правописния речник. Той ще излезе сега, а самият речник догодина, съобщава в. “Труд“.
Какви са промените, които трябва да спазват всички, и да се учат в училищата?
- В официалната кореспонденция учтивото обръщение ”вие” ще се пише само с главно “В”, когато се отнася и до едно лице, и до много. Или ако се пише до началника на дадена институция, вече ще е “Пиша Ви, г-н Х”. И ако се пише до цяла група хора: “…Вие, уважаеми колеги…” Досега “вие” към много лица беше с малка буква.
- Въвежда се цяла нова глава за малките букви. Тук е другата голяма промяна при изписването на институциите в различни видове изречения. Например Съюзът на филмовите дейци ще се пише, както и досега с главно “С” и останалите букви малки. Във всяко следващо изречение “Съюз” обаче също трябва да е с главно “С”. Или друг пример – Българска академия на науките, спомената веднъж в текста, в следващите изречения тя вече е Академията. По този начин ще се изписват имената на министерства например, когато не са съществителни нарицателни, обясни Милен Томов от института. Например: Министерството на вътрешните работи съобщава… В следващото изречение се пише Министерство. Ако обаче служител на МВР напише “Отидох до министерството”, то вече се възприема като място, сграда и “м” е малко. Това правило не е ново, а е старо, винаги е било такова, но го припомняме, защото има много грешки в тази посока, обясни проф. Владко Мурдаров, шеф на Секцията по съвременен български език. Реално обаче старото-ново правило ще усложни писането и ще предизвика доста грешки, тъй като от години този тип думи се пишат с малки букви.
- Изрично се уточнява писането на големи и малки букви в абревиатури, които са имена на институции като БНБ и БНТ. При пълното им изписване само първата дума в тях ще е с главна буква, а всички останали – с малки. Това важи и за всички подобни наименования. Причината – езиковедите се опитват да защитят речта от агресията на чуждата реч. В нея, а и не само, има правило – всичко с главни букви. В резултат у нас се появило и изписване на месеците с главни букви.
- Изписани са правила за текстовете на снимки, таблици, графики и диаграми. Изискването е текстът да е горе, долу, в центъра и вляво. Но не и вдясно. Причината – наложена практика. Текстовете в тях ще изглеждат като малки заглавия – започват с главна буква, но без точка.
- Опростени са максимално правилата за запетайките. Не е променено по същество къде се поставят, но са изчистени обяснителните текстове, които сега се разбират само специалистите, каза проф. Мурдаров.
- Препоръчва се писането само с малки букви на вече наложени съчетания като питагорова теорема, рентгенов апарат, брайлова азбука и т. н.
- Въвежда се нова норма за писането на думи като е-правителство, е-търговия, м-пазар (мобилен пазар) и т. н.

 

[Глокая Куздра]

SPAROTOK - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
PAVEL SERAFIMOV - THE TRUE BULGARIAN HISTORY

30.07.2013 г.
ТРАКИЙСКИЯТ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Времето е в състояние да промени много неща. Без съмнение едно от тях е езика. Колкото и консервативна да е една реч тя не може да остане същата вечно. Това е невъзможно. Представителите на един народ общуват не само със сънародници, но и с чужденци. Посредством търговията, в дадена област проникват непознати продукти с екзотични имена. Налагането на нова религия също води до сериозни промени на словесното богатство.
За няколко века определен език може да претърпи сериозно развитие. А след едно, или две хилядолетия промените може да са така сериозни, че младото поколение да не е в състояние да разбере езика на прадедите си без специална подготовка. Като пример може да се посочи английския. За около 1000 години той е изгубил около 85% от изконните си думи (V.Stevenson).
Малцина са тези, които биха разпознали в староанглийската фраза Ik eom - I am- аз cъм, а в hie sindon – they are- те са. Дори родените и израснали в Лондон биха схванали само дума-две от следният израз: Þa læg þær an micel ea up in þæt land – Then a great river extended there into that land- Toгава (по това време) голяма река се простираше (течеше) в тази земя.
Съвсем естествено е, че и езикът на нашите предци ще съдържа думи и изрази, които днес имат особено звучене. Старобългарските потьпѣга, тачай, нута, ныръ, бридъкъ... отговарят на съвременните – разведена жена, по-лош, добитък, кула, остър. Старобългарският израз – О одежди чъто сен печете? се превежда като – Защо се грижите за облеклото? Колкото и странно да звучат тези думи и изрази, те са си наши.
Разбира се не всичко се променя. Запазват се не само основни думи, но и граматически особености. Лингвистите знаят това много добре. Дали е с умисъл, или не, не зная, но в сравнителните тракийски речници, някои изследователи често пропускат основни тракийски думи имащи перфектни български еквиваленти. Като пример могат да се дадат: вода-вода, бара-бара (рекичка), дебре-дебри, листе-листи, вир-вир, суу –сух, темен-тъмен, коза-коза, волинт-воленте (вол), зайкус-заек, орол-орел, елейн-елен, зелкия-зелка, вит-ведь (знание), видето –видетъ (видя, виждам)...
Нито латински, нито гръцки, или който и да е било друг език няма толкова много общи думи с тракийския както българския, но определени учени не акцентуват на тази изключително важна подробност.
Трябва да се отбележи също, че подробно, систематизирано сравнение на особеностите на тракийския език с българския не е правено. Спорадично се споменава, че дадена тракийска наставка е идентична със старобългарска, че определенатракийска диалекна вариация е същата както и българската, но на читателите не е обяснено значението на тези граматически особености. Един народ може да наследи думи от друг, но не и диалектни особености, защото диалектът не е нищо друго освен по-слабо позната форма на официалния език.
Преди около столетие видният наш учен Цани Гинчев представи теорията си за тракийският характер на българския език - “На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил! ? Дали си името пълно-запълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм..." http://ziezi.net/ginchev.html
Гинчев обяснява процеса на изпадането на падежите в езика ни като тракийско наследство. Тук трябва да се спомене откритието на К. Влахов, който установи, че за времето си тракийският е бил изключително развит и е започнал да губи своят синтетичен характер още в Античността. Присъствието на седем падежа * в средновековния старобългарски се дължи на това, че тези, които освободиха своите събратя от римското подтисничество са били дълги векове в изолация в свободните земи на север от Дунав и тяхното наречие се е запазило в старият си вид (в древнияттракийски е имало падежи, както и в древния арийски). Напълно естествено е, че официалният език на Тракия след VII-ми век ще е точно диалектът на освободителите, той е говорен от духовенство и благородническа класа, докато за останалото население е бил типичен губещият падежите вариант, т.е същинският тракийски...езикът, който говорим и днес в развита форма.#
Нека обърнем внимание на някои особености на езикът на Орфей:
I. ПАДЕЖИ.
1. Окончанието при звателен падеж в тракийския език е -Е ( В. Георгиев), както и в звателен падеж на български лични имена Стояне, Добре, Борисе, Милене!
2. Окончание за дателен падеж ед. ч. в тракийския е -У, както е при български съществителни имена в дателен падеж – Богу, стопану.
3. Окончание за дателен падеж мн.ч. в тракийския е -ИМ, срещаме го в Селим-брия, Селим означава– на селите. Селите са трако-пеласгийско племе обитаващо Беломорието и Тесалия – дом на мирмидоните, които според Йоан Малала са предци на българите.
4.Окончанието в родителен падеж е ОУ(У) също както при старобългарски съществителни имена в родителен падеж – сыноу...
II. МЕСТОИМЕНИЯ И ПРЕДЛОЗИ
1. Тракийското лично местоимение АЗ отговаря на българското АЗ
2. Тракийското лично местоимение МЕ отговаря на българското МЕ.
3. Тракийският предлог ДО отговаря на българският ДО.
4. Тракийското въпросително местоимение КОС отговаря на българското КОЙ*
5. Тракийското показателно местоимение ТА отговаря на старобългарското ТА-това.
6. Тракийското показателно местоимение СА отговаря на старобългарското СЬ-тази.
7. Тракийското показателно местоимение СИ отговаря на старобългарското СИ-това.
8. Тракийското показателно местоимение СЕМУН отговаря на старобългарското СЕМУ-този.
*Кос е древният вариант на кой, тъй както латинското quis-куис е древният вариант на италианското въпросително местоимение chi -ки-кой.
III. УМАЛИТЕЛНИ ЧАСТИЦИ, НАСТАВКИ, ПРЕДСТАВКИ, ОКОНЧАНИЯ.
1.Тракийската умалителна наставка ИНТ ( волинт, перинт...)е определена от В. Георгиев и И. Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ. Тя се среща в старобългарски думикатоволенте, осленте, козленте.
Интересно е, че тази частица се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други, т.е. тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани преди хилядолетия от нашите деди траките.
2. Тракийската умалителна наставка КА (в Донука, Бургарака) е типична за българския език, срещаме я в думи като белка, писалка, девойка.
3. Тракийската умалителна наставка Е (в Дорзе) се среща в наши имена като Бане, Боре, Воле, Едре, Злате и т.н.
4. Тракийската умалителна наставка ЕЦ (в Кабец) е типична за езика ни – творец, светец, певец...
5.Типичното за езика ни окончание -ЩА (в пътища, свлачища, селища) се среща и в тракийския - Вρρατζιςτα -Врачища, Рουβύςτα-Ровища.
6. Българската умалителна частица ЦА (в девица, столица, певица) се среща в тракийския топоним Тζερζενουτςας – Чершница.
6. Тракийската наставка в лични именаЗАР ( Етизар, Велизар) се среща в българските личниимена Светлозар, Златозар, Среброзар, Цветозар.
7. Наставка МЕР ( Пурмерул, Гугамер) - велик срещаме в Безмер, Владимер, Радомер.
8. Тракийските умалителни частици УЛ, УЛА, ИЛ, ЛО (в Пурмерул, гагула, Кетрил, Скорило ) са идентични с българските УЛ в Драгул, УЛА в Радула,ИЛ вМомчил, ЛО в Скорило.
9. Тракийската представка З/С отговаря на българскатаСЪ-от.
10. Окончанието за прилагателни от женски род - А, НА (Бела, Циерна) е същата както и в българските прилагателни от женски род бела, черна ( църна).
11.Окончание за съществително от женски род – ИНА – Диелина – детелина.
12.Окончание за прилагателни от мъжки род-ЕН (Залден) – червен, черен, златен.
13. Окончанието СК ( Дориск, Драбеск, Гареск) се среща и в старобългарски думи като бесовскъ, бытиискъ, браньнскъ, женьскъ...
МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО
Установени са три форми на множествено число в тракийския език.
1. При първата окончанието е И - КТИСТИ – чисти.
2. Другата форма е с (Т)А, срещаме я в ДРУВЕ(Т)А – дървета.
3. В някои български диалекти се използва Е като окончанието за множествено число – люде хора), листье (листи), същата тази особеност срещаме и в тракийския топоним ЛИСТЕ –листи.
Както виждаме и трите форми, без изключение са типични за българския език.
ДИАЛЕКТНИ ОСОБЕНОСТИ
В тракийския се забелязват абсолютно същите диалектни особености както и в българския. Както отбеляза В. Георгиев ( Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е ( ие) от друга е засвидетелствано не само в античността ( в езика на траките), но и в съвременния български език. Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.
Отново В. Георгиев отбеляза, че в късния тракийски гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти зилен -зелен ( Διντιπορις –Δεντουπορις )...
В тракийските диалекти забелязваме варианти КЕТРИ, КЕТРЕ отговарящи на старобългарските ЧЕТИРИ, ЧЕТЫРЕ.
Щом особеностите на тракийските диалекти са типични и за българския, това означава, че тракийския не е изчезвал изобщо, напротив – развил се е и днес е познат под името български.
Някои критици ще възразят, че частици като ЕЦ, ЦА, КА се срещат също в сръбски, хърватски, словенски. В това няма нищо чудно, траките не са падали от небето, имали са свои роднини – старите илири и скити. Към илирийските народи принадлежат сърби, хървати, словени, словаци...а нашите близки роднини украинците са наследници на скитите. Поради това името на тракйската Еброс – Ибъра има успоредица в сръбския Ибар и украинския Ибр. Това е и причината името на тракийската Нестос има успоредица в полската и чешка Ниса, а и имената на тракийските селища Мидне и Курписос се тълкуват с хърватския глагол метнути – полагам (основи на селище) и украинския глагол корпати –копая...
От тези особености не можем да заключим, че хървати и украинци са траки. Родствеността на тракийския с илирийски и скитски е обяснението за приликите. В нашия език също сме имали тези думи, но те са излезли от употреба. Това е един напълно естествен, а и неизбежен процес. Важно е да се отбележи обаче, че винаги трябва да се прави разлика между роднинство и идентичност...
Ето, няма нищо сложно нали? Hие българите говорим развита форма на същият език, който е звучал между Карпатите и Бяло море още преди девет хиляди години. Не сме идвали от никъде, напротив, изпратили сме свои хора на три континента. Те от своя страна са повлияли десетки народи.

За някои това може да звучи като фантастика, но е самата истина, която бавно, но упорито си пробива път. Това, че повечето от нас не я знаят се дължи на редица причини. Водени от политически причини, векове наред безсъвестни личности са фалшифицирали историята в своя полза, за съжаление това продължава и днес.
Както римляните са противопоставяли дедите ни срещу техните роднини, така и в ново време изкуствено се насажда вражда между близки хора. За да се измъкнем от порочния кръг е нужно да сме със спокойно и чисто съзнание, а това е възможно само, ако сърцата ни са свободни от негативни емоции. За това – нека обърнем гръб на злото и да се върнем при корените си. Да бъдем българи!
Пояснения:
* В старобългарския език срещаме следните падежи:
1. Именителен
2. Дателен
3. Звателен
4. Винителен
5. Творителен
6. Родителен
7. Местен
** Дори и днес процесът на изпадане на падежите в езика ни не е завършил. Звателен падеж се употребява масово, а в родопските диалекти има останки на дателен и местен падеж (С.Стойков, Българска Диалектология, стр.131-132, стр.135,)

Ето и свидетелството на К. Влахов за изпадането на падежите в тракийския език – “Засвидетелстваните у Аристофан тракийски фонетични и морфологични закономерности потвърждават по друг път и са безспорно доказателство за преминаването на имената от една в друга основа, че процесът на разпадане на тракийската склонителна система е бил в напреднал стадий...и, че характерното за тракийският език е било безпадежната флексия на тракийската лексика, или по-кратко казано - още по онова време тракийският език е бил в напреднал стадий на преминаване от синтетичен към аналитичен строй”.

 

[Глокая Куздра]