- Адрес
- Бургас, България
Пълен или кратък член? Това е въпросът!
Дали трябва да сложим пълен или кратък член? Този въпрос не спира да се блъска в мислите ни от училищна възраст, та чак до края на дните ни. Макар и много просто, правилото за определителния член при думите от мъжки род, единствено число в българския език е едно от най-често грешените и забравяни.
Много хора погрешно смятат, че пълен член се поставя само на думите, които изпълняват ролята на подлог в изречението. Кога и защо да използваме пълен или кратък член, ще се опитаме да обобщим накратко днес. Без да имаме претенция за цялостно и професионално анализиране на този казус. Тъй като не сме нито филолози, нито хора, занимаващи се с научна дейност. Целта ни е просто да сме максимално полезни на нашите читатели и всички, които често се питат: „Абе, тука пълен или кратък член трябва да сложа?!“.
Най-лесният начин да се ориентираме кога трябва да сложим пълен или кратък член в изречението е като заместим въпросната думичка с „ТОЙ“ или „НЕГО“.
Пълен член
Ако можем да заместим думата с „той“ – задължително пишем пълен член –ЪТ или -ЯТ. Във всички останали случаи – кратък –А или -Я.
Пример 1: ЛекарЯТ прегледа пациентА. (Той прегледа него.)
Пример 2: ПациентЪТ подаде ръка на лекарЯ. (Той подаде ръка на него.)
Пример 3: РоманЪТ предлага една нова гледна точка по темата.
В посочените примери членуваме с пълен определителен член съответния подлог във всяко от изреченията. Това е и основното правило, което вероятно всеки от нас си спомня още от училище.
С пълен член –ЪТ и –ЯТ се членува подлогът в изречението. Иначе казано – извършителят на действието.
Правилото важи с пълна сила и за т.нар. изречения с обратен словоред.
Пример: Нова гледна точка по темата представя романЪТ, който чета в моментА.
Друг важен момент при избора на пълен или кратък член, който трябва да имаме предвид, е, че съгласуваните определения също се членуват с –ЪТ и –ЯТ както и приложенията към подлога.
Тоест, когато имаме определение или приложение, отнасящо се до прекия извършител на действието – пълният определителен член се прехвърля върху него.
Пример 1: СилниЯТ вятър бутна всичките ми саксии от первазА.
Пример 2: СтаринниЯТ кораб, открит на дъното на океанА, предизвика небивал интерес.
Пример 3: ДиректорЪТ Иван Петров се оказа много в час с новите тенденции.
Има случаи обаче, когато дадена дума не е нито подлог, нито определение или приложение към такъв, но по правило също трябва да бъде изписана с пълен определителен член за мъжки род, единствено число. Такъв е случаят например с т. нар. съставни именни сказуеми.
Те се образуват от определени глаголи плюс съществително, прилагателно или числително име. Сред тези специални глаголи се нареждат:
– съм
– бъда
– оказвам се
– бивам
– ставам
– изглеждам и др.
Във всичките им форми, родове, числа и времена. Като за проверка отново най-лесно е да използваме смяната с „той“ и „него“.
Пример 1: Иван беше първиЯТ човек, който ми подаде ръка, когато паднах.
Пример 2: Вероятно учебникът по математика ще стане любимиЯТ на сина ми, когато тръгне на училище.
Пример 3: Този отговор изглежда най-логичниЯТ от всички изброени.
Пример 4: Човекът, който те повика, беше касиерЪТ на магазинА.
Пълен или кратък член – никога не бива да се чудим, когато използваме думи от м.р., ед.ч. като обръщения. В този случай, винаги се употребява –ЪТ или – ЯТ. Т.е. пълен член.
Пример: Ало, новиЯТ, къде си мислиш, че отиваш?!
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Пълният член (както и краткият) се запазва непроменен ВИНАГИ, когато цитираме заглавия – имена на филми, книги, пиеси, опери и т.н. Независимо каква служба в изречението изпълняват!
Пример: Във филма „КозиЯТ рог“ играят някои от най-добрите български артисти.
Кратък член
Кратък член се употребява във всички останали случаи, различни от горепосочените. И навсякъде, където въпросната думичка може да бъде заменена с „него“. Една от най-важните подсказки тук е:
Ако пред дадената дума има предлог – задължително пишем кратък член!
Понякога се случва да позабравим златните правила учени в детските години.
Пример 1: Обадих се НА господинА, който отговаряше за записванията.
(Обадих се на този, който отговаряше за записванията. Или обадих се на него.)
Пример 2: Сетих се ЗА тефтерА, който бях намерила на улицата преди години.
(Сетих се за него.)
ЗАБЕЛЕЖКА 2: С кратък член ВИНАГИ се изписват прякори, прозвища, независимо каква служба изпълняват в изречението.
Пример 1: АпостолА на свободата е един – Васил Левски!
Пример 2: Иван Иванов – МишокА беше арестуван късно снощи в Силистра.
Дали трябва да сложим пълен или кратък член? Този въпрос не спира да се блъска в мислите ни от училищна възраст, та чак до края на дните ни. Макар и много просто, правилото за определителния член при думите от мъжки род, единствено число в българския език е едно от най-често грешените и забравяни.
Много хора погрешно смятат, че пълен член се поставя само на думите, които изпълняват ролята на подлог в изречението. Кога и защо да използваме пълен или кратък член, ще се опитаме да обобщим накратко днес. Без да имаме претенция за цялостно и професионално анализиране на този казус. Тъй като не сме нито филолози, нито хора, занимаващи се с научна дейност. Целта ни е просто да сме максимално полезни на нашите читатели и всички, които често се питат: „Абе, тука пълен или кратък член трябва да сложа?!“.
Най-лесният начин да се ориентираме кога трябва да сложим пълен или кратък член в изречението е като заместим въпросната думичка с „ТОЙ“ или „НЕГО“.
Пълен член
Ако можем да заместим думата с „той“ – задължително пишем пълен член –ЪТ или -ЯТ. Във всички останали случаи – кратък –А или -Я.
Пример 1: ЛекарЯТ прегледа пациентА. (Той прегледа него.)
Пример 2: ПациентЪТ подаде ръка на лекарЯ. (Той подаде ръка на него.)
Пример 3: РоманЪТ предлага една нова гледна точка по темата.
В посочените примери членуваме с пълен определителен член съответния подлог във всяко от изреченията. Това е и основното правило, което вероятно всеки от нас си спомня още от училище.
С пълен член –ЪТ и –ЯТ се членува подлогът в изречението. Иначе казано – извършителят на действието.
Правилото важи с пълна сила и за т.нар. изречения с обратен словоред.
Пример: Нова гледна точка по темата представя романЪТ, който чета в моментА.
Друг важен момент при избора на пълен или кратък член, който трябва да имаме предвид, е, че съгласуваните определения също се членуват с –ЪТ и –ЯТ както и приложенията към подлога.
Тоест, когато имаме определение или приложение, отнасящо се до прекия извършител на действието – пълният определителен член се прехвърля върху него.
Пример 1: СилниЯТ вятър бутна всичките ми саксии от первазА.
Пример 2: СтаринниЯТ кораб, открит на дъното на океанА, предизвика небивал интерес.
Пример 3: ДиректорЪТ Иван Петров се оказа много в час с новите тенденции.
Има случаи обаче, когато дадена дума не е нито подлог, нито определение или приложение към такъв, но по правило също трябва да бъде изписана с пълен определителен член за мъжки род, единствено число. Такъв е случаят например с т. нар. съставни именни сказуеми.
Те се образуват от определени глаголи плюс съществително, прилагателно или числително име. Сред тези специални глаголи се нареждат:
– съм
– бъда
– оказвам се
– бивам
– ставам
– изглеждам и др.
Във всичките им форми, родове, числа и времена. Като за проверка отново най-лесно е да използваме смяната с „той“ и „него“.
Пример 1: Иван беше първиЯТ човек, който ми подаде ръка, когато паднах.
Пример 2: Вероятно учебникът по математика ще стане любимиЯТ на сина ми, когато тръгне на училище.
Пример 3: Този отговор изглежда най-логичниЯТ от всички изброени.
Пример 4: Човекът, който те повика, беше касиерЪТ на магазинА.
Пълен или кратък член – никога не бива да се чудим, когато използваме думи от м.р., ед.ч. като обръщения. В този случай, винаги се употребява –ЪТ или – ЯТ. Т.е. пълен член.
Пример: Ало, новиЯТ, къде си мислиш, че отиваш?!
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Пълният член (както и краткият) се запазва непроменен ВИНАГИ, когато цитираме заглавия – имена на филми, книги, пиеси, опери и т.н. Независимо каква служба в изречението изпълняват!
Пример: Във филма „КозиЯТ рог“ играят някои от най-добрите български артисти.
Кратък член
Кратък член се употребява във всички останали случаи, различни от горепосочените. И навсякъде, където въпросната думичка може да бъде заменена с „него“. Една от най-важните подсказки тук е:
Ако пред дадената дума има предлог – задължително пишем кратък член!
Понякога се случва да позабравим златните правила учени в детските години.
Пример 1: Обадих се НА господинА, който отговаряше за записванията.
(Обадих се на този, който отговаряше за записванията. Или обадих се на него.)
Пример 2: Сетих се ЗА тефтерА, който бях намерила на улицата преди години.
(Сетих се за него.)
ЗАБЕЛЕЖКА 2: С кратък член ВИНАГИ се изписват прякори, прозвища, независимо каква служба изпълняват в изречението.
Пример 1: АпостолА на свободата е един – Васил Левски!
Пример 2: Иван Иванов – МишокА беше арестуван късно снощи в Силистра.