Введение в законодательство Болгарии

[Глокая Куздра]

37. Особени искови производства: а) бързо производство; б) производство по брачни дела; в) съдебна делба; г) производство по сключване на окончателен договор; д) производство по търговски дела.

БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО
Бързото производство е уредено в чл. 310 и следващите от новия Граждански процесуален кодекс (ГПК)
Чл. 310 (1)По реда на тази глава се разглеждат искове:
1. за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи;
2. за опразване на наети и заети за послужване помещения;
3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни;
4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;
5.
6. други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон.
(2) При обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.
(3) При съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.

В това производство е позволено да се предявявя само инцидентен установителен иск. НЕ МОЖЕ да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.
Чл. 314. (1) Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
(2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях
(3) По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.
Сроковете на производството са съкратени, с оглед естеството му:
Молбата на ищеца се разглежда в ДЕНЯ на постъпването и.
Срок за постановяване на съдебното решение
Чл. 316. Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

ПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА

Брачни искове
Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните.

Специална дееспособност
Чл. 319. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.

Развод при бременност на съпругата
Чл. 320. Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

Разглеждане на делото
Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.
(2) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
(3) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.
(4) Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява.
(5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.
(6) Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.

Изчерпателност на основанията
Чл. 322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
(2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.
(4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.

Привременни мерки
Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.
(2) По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.
(3) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.

Решение по брачни искове
Чл. 324. По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.

Влизане в сила на решението за развод
Чл. 325. Решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината.

Фамилно име след развод
Чл. 326. В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Продължаване на делото при смърт на ищеца
Чл. 327. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01. 10. 2009 г. ) Когато съпругът - ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.
(2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен.
(3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.

Продължаване на делото при смърт на ответника
Чл. 328. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.

Разноски по делото
Чл. 329. (1) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
(2) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението.

Развод по взаимно съгласие
Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.
(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.
(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

СЪДЕБНА ДЕЛБА

Започване на производството
Чл. 341. (1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:
1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
(2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.

Първо заседание
Чл. 342. В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

Преюдициални въпроси
Чл. 343. В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.

Решение по допускане на делбата
Чл. 344. (1) В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.
(2) В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
(3) Определението по ал. 2 може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.

Изключване на имоти от делбата
Чл. 345. Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.

Искания за сметки
Чл. 346. В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.
Разделителен протокол
Чл. 347. Съдът съставя разделителния протокол въз основа на заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството.
Изнасяне на публична продан
Чл. 348. Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
(2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
(3) За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека.
(4) Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.
(5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
(6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
Окончателен разделителен протокол
Чл. 350. След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.

Обжалване на решенията
Чл. 351. Решенията по чл. 346, 348, 349 и 350 подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното решение.

Теглене на жребий
Чл. 352. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий.

Разпределяне на имотите
Чл. 353. Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.

Изкупуване от съделител
Чл. 354. (1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2.
(2) Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава една седмица и се извършва по общите правила.
(3) Ако при проданта по ал. 2 никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача - трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан.

Разноски по производството
Чл. 355. Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78.

ПРОИЗВОДСТВО ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛЕН ДОГОВОР
Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение
Чл. 362. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.
(2) Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.
Проверка на собствеността
Чл. 363. Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота
Такси и разноски
Чл. 364. (1) С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01. 03. 2008 г. ) Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ
Приложима уредба
Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до:
1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства;
2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка или договор за концесия;
3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;
4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите;
5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.
Приложения към исковата молба
Чл. 366. Към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер.
Отговор на исковата молба
Чл. 367. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
(4) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях.
Приложения към отговора на исковата молба
Чл. 368. Към отговора на исковата молба се представят преписи от отговора и от приложенията към него според броя на ищците.
Възражение за разглеждане по общия ред
Чл. 369. (1) Възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на тази глава, може да се направи само от ответника най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне служебно от съда в същия срок.
(2) Срещу определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред, може да се подаде частна жалба.
Последици от неподаването на отговор
Чл. 370. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01. 03. 2008 г. ) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Възражение за прихващане след срока за отговор
Чл. 371. Възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.
Допълнителна искова молба
Чл. 372. (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.
(2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.
Допълнителен отговор
Чл. 373. (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор.
(2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
......
Приложимост на общите правила
Чл. 377. Доколкото няма особени правила за производството по търговски дела, прилагат се общите правила за производството пред първата инстанция.
Приложимост на правилата пред въззивния съд
Чл. 378. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.

 

[Глокая Куздра]

38. Постановяване на съдебно решение: а) решаване на делото; б) съдържание на решението; в) неприсъствено решение - основания атакуване. ; г) обявяване на решението в регистъра и връчването му

Постановяване на решението. Същност и видове рошения. Стабилитет на решението.
В едномесечен срок след приключване на устните прения. Инструктивен срок, нарушението му няма процесуални последици. Определението на съда за приключване ва устните прения е оттегляемо. Съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, настъпили до постановяването на решението, тъй като края на устните прения. Ако в периода между опеделението и решението се открият нови доказателства, те могат да се игнорират, но при въззивното обжалване се сочат и се разглеждат от втората инстанция. Следователно решението на първата инстация се отменя. Практиката се ориентира към решение, ако няма съдебно решение, молба от страната, която е открила новите доказателства и съдът да отмени определението. Следователно възобновяват се устните преуния и тези доказателства се релевират в процеса.
Другият случай на отмяна е свързан с изаскването кой трябва да постанови съдебното решение - състава на съда, който е участвал при разглеждането на делото в последното заседание - чл. 187 (1). Принципът на непосредственост при разглеждането на доказателствения материал. Ако се нарущи разпоредбата определението ще се отмени и ще се въозбовнови разглеждането на делото по същество. Решението се взима на тайно съвещание - нямат право да участват други лица, освен състава на съда. Цели се запазване безпристрастието на съда. При първата инстанция - съдията сам съставя решението. При втората и касационната инстанция - изказва се първо младшия съдия, после старшия съдия и накрая председателят на съда. Решението се взима с мнозинство. Трябва да се подпише от всички членове на състава.
ПРОЦЕДУРА ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО:
1. Дали съществува право на иск- проверката се извършва за първи път при подаването на исковата молба. На второ място в процеса относно процеса (първата фаза, първото заседание по делото). За трети път в тайното съвещание за постановяване на решението. Може да се установи, че няма такова право или то да е погасено. Ако няма право, съдътняма право да постанови решение и да прекрати делото. Другите въпроси, които се разглеждат преди постановяване на решението и които са от съществена важност:
2. Надлежно упражняване на правото на иск и правото на легитимация (напр. представителят няма представителна власт - основание за отмяна на решението. Може да се приложи чл. 231 ГПК). Ако няма такива - не се постановява решение.
3. Дали всички процесуални действия по разглеждане на делото, които са от съществено значение за постановяване на решението са валидно извършени. Ако не - основание за отмяна, смята се и за въззивното обжалване, тъй като е съществено процесуално нарушение.
4. Решаването на спора по същество, ако съдът е компетентен (т. е. тримата съдии са налице). Съдът пазглежда фактите, обвързани от ищеца и ответника. Използваните доказателства, доколкото доказателствата са достоверни според разбиранията на съдията (т. е. формира се вътрешното убеждение), доколко върху тях може да се направят изводи за твърдените факти, т. е. кои факти са доказателство и кои не. След това съдът подбира ПН, подвежда под нея това, което е достоверно установено и взима рещение. При издирването на ПН съществува затруднение за съдията. Преценява дали се прилага българското или чуждестранното право, обичаят. Дали нормата доказва във времето и пространството материалното правоотношение - предмет на делото.
РЕКВИЗИТИ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

- технически пподробнисти
- диспозитив
-мотиви - фактическите констатации на съда на базата на доказателствения материал. На тяхна база се постановява диспозитивът - логично е да предхожда диспозитивът.
На обжалване подлежи диспозитивът. Сталев - дали и мотивите се обжалват - не. Заразлика от практиката, която твърди, че и мотивите се обжалват.
- същинската част, диспозитивът на решението. Съдебното решение трябва да се обяви - от значение за настъпването на първата фаза на стабилизацията му - неотменяемостта (чл. 235 (5) ГПК). Обявяването може да стане по два начина:

Неприсъствено решение
Неприсъствено решение може да се издаде както срещу ответника, така и срещу ищеца. Срещу ответника такова решение може да се постанови при наличието на три кумулативни предпоставки:
-Липса на отговор на исковата молба в срок;
-Неявяване в първо съдебно заседание;
-Липса на искане на делото да се разглежда в негово отсъствие;

При наличието на горните условия, ищецът може да избира: или да оттегли иска си или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ищецът обаче не е длъжен да се възползва от някоя от изброените две възможности., разглеждането на делото и при наличието на посочените предпоставки може да продължи по общия ред. Също така и Съдът не е длъжен, дори ищецът да е поискал, да постанови неприсъствено решение срещу ответника – той преценява дали искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата към нея. Когато искът отхвърли искането за установяването на неприсъствено решение, определението му е окончателно и делото продължава по общите правила.
Срещу ищеца неприсъствено решение може да се постанови също при три кумулативни дадености:
- Не се е явил на първото съдебно заседание;
- Не е взел становище по отговора на исковата молба;
- Не е поискал разглеждането на делото в негово отсъствие;
При тези предпоставки ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако делото бъде прекратено и ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните по първото дело доказателства, само ако тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.
В случай, че ищецът в исковата молба не е посочил и представил доказателства, ответникът не е дал отговор и двете страни не се явят в първото съдебно заседание, без да са направили искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие, делото се прекратява служебно.
За да се постанови неприсъствено решение страните трябва:
- Да са предупредени за последиците, ако не се явят в съдебно заседание и не дадат отговор /всичко това е указано в съобщението, което се изпраща до страните от Съда/;
- Искът да е вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
Не е предвиден краен срок, в който страната може да иска постановяването на неприсъствено решение. Няма пречка искането затова да се направи във второто или следващо заседание по делото. Дори и насрещната страна междувременно да се е явила в съдебно заседание, това не е пречка за постановяване на неприсъствено решение.
Недопустимо е постановяване на неприсъствено решение по дела за развод, за родителски права, постановяване под запрещение.
Неприсъственото решение не се мотивира, в него само се посочва, че е постановено въз основа на предпоставките за издаване на такова решение. Именно защото не съдържа констатации за спорното право, то не подлежи на обжалване. Подлежи обаче на отмяна от Въззивния съд.
Отмяна може да се иска в 3 хипотези:
- При ненадлежно връчване на преписи от исковата молба или на призовката за съдебните заседания;
- При невъзможност за своевременно узнаване за връчването на преписи от книжата по делото;
- Невъзможност да се яви лично или чрез довереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее;
Молбата за отмяна трябва да бъде подадена в едномесечен срок от датата на връчване на неприсъственото решение

Когато страните намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които тя не е могла да се снабди своевременно, страната има право да иска отмяна на неприсъственото решение. Този иск се предявява в 3 месечен срок от узнаването на новото обстоятелство/ от деня в който страната е могла да се снабди с документа, но е не по-късно от 1 год. От погасяване на вземнато.

Регистър на съдебните решения
съгласно ГПК, Чл. 235.
(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
(5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.

 

[Глокая Куздра]

39. Поправка, тълкуване, допълване на съдебно решение: а) поправка на очевидна грешка; б) тълкуване на съдебно решение; в) допълване на съдебно решение; г) основания, срокове, процедура

Поправяне на решението
Неоттегляемост на решението
Чл. 246. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.

Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 247. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
(2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.
(4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Изменяне на решението в частта за разноските
Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Спогодба след приключване на съдебното дирене
Чл. 249. Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.

Допълване на решението
Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Тълкуване на решението
Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок.
(4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.
(5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.

 

[Глокая Куздра]

40. Обжалване на съдебното решение: а) нищожни, недопустими и неправилни решения; б) въззивно обжалване, насрещна въззивна жалба; в) касационно обжалване, насрещна жалба

Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
(3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
(4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.
(2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01. 03. 2008 г. ) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя.

ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ
Предмет на обжалване и компетентен съд
Чл. 258. (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища.
(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Срок за въззивно обжалване
Чл. 259. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.
(2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.
(3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат.
(4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване.

Съдържание на въззивната жалба
Чл. 260. Жалбата съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. указание в какво се състои порочността на решението;
4. в какво се състои искането;
5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;
6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;
7. подпис на жалбоподателя.

Приложения към жалбата
Чл. 261. Към жалбата се прилагат:
1. преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;
4. документ за внесена такса.

Проверка от първоинстанционния съд
Чл. 262. (1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
(2) Жалбата се връща, когато:
1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261.
(2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.
(3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно чл. 262. След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.
(5) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.

Оттегляне и отказ от въззивна жалба
Чл. 264. (1) Във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.
(2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.

Присъединяване към въззивната жалба
Чл. 265. (1) Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните.
(2) В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.

Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266. (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
(2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:
1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;
2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
(3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

Правомощия на въззивния съд
Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ
Приложно поле
Чл. 280. (1) (Обявена за противоконституционна в частта относно думата "съществен" с РКС № 4 от 2009 г. - ДВ, бр. 47 от 2009 г. ) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21. 12. 2010 г. ) Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела.

Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато:
1. решението е нищожно;
2. решението е недопустимо;
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.
(2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
1. по решения за парични вземания - присъдената сума;
2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес.
(3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
(4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.
(5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.
(6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

Срок за касационно обжалване
Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.

Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на жалбоподателя.
(2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.
(3) Към жалбата се прилагат:
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
4. документ за внесена такса.

Проверка на редовността на касационната жалба
Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
(2) Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд.

Връщане на касационната жалба
Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато:
1. е подадена след изтичането на срока за обжалване;
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности;
3. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2.
(2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и чл. 284.
(2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.
(3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.

Допускане на касационното обжалване
Чл. 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.

Призоваване на страните в касационното производство
Чл. 289. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

Разглеждане на касационната жалба
Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.
(2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

Уеднаквяване на практиката
Чл. 291. Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд:
1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна; в този случай той постановява решение по делото въз основа на тази практика;
2. когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение защо е неправилна; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото;
3. когато приеме, че практиката в противоречивите решения е неприложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение защо е неприложима; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото.

Предложение за тълкувателно решение
Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.

Касационно решение
Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
(2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.
(3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
(4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.

 

[Глокая Куздра]

41. Изпълнително производство: а) изпълнителни основания; б) производства по издаване на изпълнителен лист; в) образуване на изпълнително дело; г) видове съдебни изпълнители; д) задължения на съдебния изпълнител ; е) обжалване на действията на съдебния изпълнител ; ж) изпълнителни действия

Изпълнителни основания
Изпълнителните основания са документи, предвидени в закона, удостоверяващи изпълняемото право, въз основа на които може да се издаде изпълнителен лист и след това да започне да се иска, образува и проведе изпълнителен процес. Изпълнителното производство не е просто теоретична конструкция, а има своя практическо значение. В областта на изпълнителното основание е и връзката исков процес – изпълнителен процес. Законодателят прави съществени промени в две насоки:
1) Няма несъдебни изпълнителни основания – чл. 237 ГПК (отм. ). В новия ГПК е уредено заповедно производство. По-голямата част от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм. ) законодателят предвижда като основания за издаване на заповед за изпълнение и незабавно изпълнение. Вече издаването на изпълнителен лист не е пряко въз основа на тях, а се опосредява от процедура, наречена заповедно производство; те са основание за издаване на заповед за изпълнение, което е озпълнителното основание. В това производство не се установява съществуването на вземането, а се установява, че то е безспорно.
2) В новия ГПК изброяването в чл. 404 е изчерпателно. Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.
Изпълнителните основания са разпределени в три точки, но във всяка точка са по няколко:
- влезли в сила решения на съда – когато стане необжалваемо по реда на въззивното и касационното производство. Това основание съществува и в отменения ГПК. Само осъдителните решения имат изпълнителна сила – кчеството на решението да е изпълнително основание, въз основа на него да се издаде изпълнителен лист. В изпълнителния процес при издаване на изпълнителен лист проф. Сталев отбелязва, че и конститутивните решения, които имат за последица пораждане на притезателни права, могат да са основание за издаване на ИЛ, съответно имат характер на изпълнителни основания. Решения, с които се уважава възражения за едновременно изпълнение и за подобрения – имат установителен характер, но осъждат ответника под условия, че ищецът изпълни своята престация – осъждане за едновременно изпълнение.
- определения – трябва да материализират права (присъждане на разноски), определения, които се постановяват по време на брачен процес за привременни мерки относно децата;
- осъдителни решения на въззивните съдилища – не влезли в сила осъдителни решения навъззивните съдилища, защото тогава ще са по общо правило. Изпълнителната сила на тези решения се поражда преди то да е станало необжалваемо. Редакцията на текста е във връзка с разбирането, че въззивнта е втора по ред първа инстанция – решение по същество, а не проверка на първия иск. Защитата на длъжника, когато има въззивно решение, е чрез касационната жалба. За да спре ВКС изпълнението, длъжникът трябва да представи надлежно обезпечение – да депозира по специална сметка цяата сума, въпреки че оспорва вземането.
- съдебни спогодби – спогодби в съдебно заседание – има значение не влязлото в сила решение. Тя ще бъде изпълнително основание, когато се отнася до притезателни права.
- решения, на които е допуснато предварително принудително изпълнение – на първоинстанционните съдилища – изпълнителната сила произтича от решението и определението на съда, с което се допуска предварително принудително изпълнение (задължение за издръжка, възнаграждение, когато длъжника е признал иска).. Решението е основано на официален документ и неизпълнението би причинило сериозни вред. Правно значение на признаване на вземането ….. Може да се обжалва определението за допускане на предварително принудително изпълнение и да се обжалва решението пред въззивна и касационна инстанция. Не се допуска изпълнение на невлезло в сила решение срещу държавата, общините, лечебтите заведения, субсидирани от държавата – както допускане на предварително принудително изпълнение, така и изпълнение на не влязло в сила решение на въззивна инстанция.
- заповед за изпълнение:
* кога влиза в сила – въз основа на
Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
* допускане на незабавно изпълнение – чл. 418 – издава се въз основа на документ, посочен в
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
- Решения на арбитражен съд – на територията на Република България. Характерно за това решение е, че не подлежи на обжалване.
Чл. 47. ЗМТА (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2002 г. ) Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания:
1. тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение;
2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон;
3. предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България;
4. тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството;
5. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора;
6. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон.
- арбитражни спогодби – имат значение и правни последици като арбитражното решение.
Всички тези изпълнителни основания се наблюдават в т. 1 на чл. 404 ГПК.
Общото за тях е, че се издават от български орган.
- в т. 2 на чл. 404 са предвидени изпълнителни основания на чуждестранни съдилища – решения на съд на страна член на ЕС, съответно спогодбите пред тях. Във връзка с Регламент 44/2001 г. и регл. 805/2004 г. – европейско изпълнително осование във връзка с безспорните вземания. Т. е. т. 2 е във връзка с ПЕС.
- т. 3 от чл. 404 – решения, актове и съдебни спогодби на чуждестранни съдилища и чуждестранни арбитражни решения и арбитражни спогодби, на които е допуснато изпълнение на територията на Република България – от страни нечлен на ЕС – чл. 117-118 КМЧП.
Чл. 117. Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:
1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;
2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
Подсъдност при признаване
Чл. 118. (1) Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява.
(2) При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд.

Изпълнителен лист
ИЛ е абсолютна процесуална предпоставка за допускане на ИП-с. ИЛ се характеризира като съдебен акт, който удостиверява правото на принудително изпълнение, разрешава да бъде упражнено, овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на крдеитора към принудително изпълнение на притезанието.
Регламентацията на производството по издаване на ИЛ, субективните и обективните предели на ИЛ се съдържа в гл. XXXVI ГПК.
Развитие на производството. Необходима е молба от кредитора, към която да представи изпълнителното основание по чл. 404 ГПК – оригинал на изпълнителното основание, препис от молбата не се връчва на длъжника. Тя се разглежда в закрито заседание.
Компетентен съд – за съдебното решение или спогодбата – първоинстанционния съд, защото при него се съхранява досието; въз основа на осъдително решение на въззивен съд – съда, постановил това решение – делото е още при въззивния съд; когато се иска въз основа на заповед за изпълнение – съда, който я е издал. Когато има допуснато предварително изпълнение на първоинстанционно решение, компетентен е този първоинстанционен съд. Когато се иска въз основа на арбитражно решение или арбитражна спогодба – компетентен е СГС.
За актовете от чл. 404, т. 2 и 3 ГПК - 2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство; 3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. – не се предхожда от нарочно производство по екзекватура, когато са от страна-член на ЕС, молбата за допускане на изпълнение на акт, постановен от такъв съд, се подава до ОС по постоянното местожителство на длъжника, седалище, местоизпълнение. Съда допуска изпълнение само въз основа на препис от самото решение и удостоверение, че е влязло в сила.
Когато има решение на съд на държава, нечлен на ЕС е необходимо: да се признае това съдебно решение и след това съда, който е признал решението е и компетентен да издаде ИЛ – ОС по постоянен адрес на ответника, седалище, ако няма в България – по адрес на заинтересованата страна – кредитора.
Регламент за европейското изпълнтелно основание при безспорни вземания – изкането за издаване на ИЛ се подава до ОС по постоянния адрес на длъжника, седалището или местоизпълнението. Характерно е, че докато не влезе в сила решението за допускане на изпълнение, ИЛ не се предава на кредитора. Действа диспозитивното начало – съда трябва да бъде сезиран с молба. Само за присъда на държавни парични вземания съда издава служебно ИЛ – става дума за астни парични вземания на държавата (не публични).
Съдът разглежда молбата в закрито заседание. Срок – седемдневен, инструктивен. Съдът проверява дали документът, който е представен е предвиден в закона като изпълнително основание. Дали е редовен от външна страна. Дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а не дали вземането съществува. Проверява легитимацията на кредитора – отбелязан ли е в изпълниетлното оснвание като кредитор, и легитимацията на длъжника.
Подлежащо на изпълнение вземане – не се разглежда има ли настъпила изискуемост, а отбелязана ли е тя в изпълнителното основание. Когато изискуемостта на вземането зависи от настъпване на факт или извършване на действие – това трябва да се установи с документ, излизащ от длъжника – по новия ГПК се смята, че това не е така, защото няма извънсъдебни изпълнителни основания. Но може да се допусне и обратното – може в самото решение да има зависимост от изпълнение на насрещна престация.
В призводството по чл. 404, т. 2и 3 съда проверява дали вземането може да се изпълни със способите на българския процесуален закон.
Актът, с който съда се произнася по молбата се нарича разпореждане.
Когато се уважи молбата, съдът издава ИЛ в един екземпляр, задължително отбелязва върху изпълнителното основание, че такъв ИЛ е издаде, Прилагат се правилата за тълкуване на решенията – явна фактическа грешка, попълване на съдържанието на ИЛ.
Разпореждането за издаване на ИЛ подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок – съответно когато се отхвърля активно легитимиран е кредитора, когато се уважава – длъжника, За молителя срокът започва да тече от момента на връчване на рапореждането, а за длъжника – от момента на получаване на призовка за доброволно изпълнение.
Жалбата се разглежда в закрито заседание. Процедурата е като при частната жалба, когато се обжалват определения на съда. Решението не подлежи на касационно обжалване – ТР 1/ 2001 г.
Възможно е ИЛ а бъде загубен или унищожен. Специално производство за издаване на дубликат. Кредиторът, който твърди, че е изгубил или унищожил ИЛ трябва да подаде молба до съда, издал ИЛ и да представи доказателства. Молбата се изпраща на длъжника и се разглежда в открито съдебно заседание – с призоваване на длъжника и кредитора. Длъжникът може да противопостави възражение за погасяване на дълга и ако не направи това, тези възражения се преклудират. Приема се че това е специален исков процес. Съда се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия исков ред. Вземането не е погасено, но длъжника не може да оспорва самото основание. Ако е изгубено самото изпълнително основание – чл. 409 (5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.
Орган на принудителното изпълнение по ГПК е съдия изпълнител – ДСИ и ЧСИ. ДСИ е към РС, не е съдия, в съдебно изпълнителните служби, района на действие съвпада с района на РС.
ЧСИ са частни лица, на които държавата е дала публична функция на принудително удовлетворяване на граждански притезателни права. Организирани са в камара, задължително членуват, задължително се застраховат. Района на действие съвпада с района на ОС.
Както ДСИ, така и ЧСИ извършват процесуални действия по реда на ГПК. Основанията за обжалване на техните актове са едни и същи. При проучване на имуществото на длъжника по стария ГПК имаха различна компетентност, сега е еднаква, за да се осигури конкурентност на двете системи. За ЧСИ остава възможността да определят и начина на изпълнение по искане на взискателя, при ДСИ – само проучване, взискателят сам определя начина на изпълнение.
ДСИ и ЧСИ имат право да се обръщат към органите на национална полиция за съдействие, да разрешават да се отварят помещения. Когато законът предвижда задължително присъствие на длъжника при извършване на определено процесуално действие (пример – предаване на дете) – съдебният изпълнител може да разпореди принудително довеждане.
Съдът не е изпълнителен орган. Има контролни функции. Пред него могт да се обжалват действия на съдебния изпълнител. Компетентност – по искови дела, функционално свързани с изпълнителния процес, но са искови дела, не действа като контролен орган.
При издаване на ИЛ и ЗИ съдът извършва предварителен контрол. Той издава ИЛ. Съдебния изпълнител е подчинен на ИЛ. Няма право да проверява дали вземането съществува, нито легитимацията. Посредниците, които осъществяват принудителната продан не са органи на принудителното изпълнение.
Започване на производство за индивидуално принудително изпълнение
Действа диспозитивното начало – по молба на взискателя. За парични вземания на държавата, може служебно да се издаде ИЛ, но не и да се пристъпи към изпълнение. Освен платена държавна такса, взискателят към молбата си трябва да представи и ИЛ.
Взискателят трябва да посочи начина на изпълнение и способа в зависимост от характера на притезателното право.
(… начин и способ на изпълнение…)
При недвижимите имоти се посочва не само начина, но и правото, към което да се насочи принудителното изпъление и имота, срещу който да се насочи. Ако се насочва срещу движими вещи, могат и да се посочват, чрез описа съдебния изпълнител ще ги определи.
Взискателят може да поиска да се проучи имуществото на длъжника. При ЧСИ може да поиска той да определи начина. При ДСИ въз основа на проученото имущество, взискателят следва сам да определи начина на изпълнение. Съдебнияъ изпълнител е длъжен да провери редовността на молбата, не само платена ли е такса, има ли ИЛ, но и легитимността на взискателя и длъжника.
Местна компетентност на съдебния изпълнител – чл. 427 ГПК (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.
Т. 1 в буквалния смисъл важи за изпълнения напарични вземания, защото при тях има изпълнение върху вещ. Тази компетентност се отнася и за принудителното изпълнение на притезания за предаване на владение на движима вещ и въвод във владение на имот.
Извън тази хипотеза компетентността е по постоянния адрес или седалищети на третото задължено лице, когато е насочено изпълнението върху вземане на длъжника – при парични вземания, когато е избран този способ от взискателя.

Защита чрез обжалване действията на съдебния изпълнител
В новият ГПК законодателят минава към нов подход – определя кои действие/бездействия се обжалват.
Взискателят обжалва:
1. Отказ на съдебният изпълнител да извърши исканото действие. Стои въпроса по отношение на парични вземания, когато длъжника иска изпълнението да е върху друго право.
2. Постановление на съдебия изпълнител за спиране или прекратяване на производството.
Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба. Може да обжалва насочването на производството към имущество, което счита за несеквестируемо. Длъжникът може да обжалва отнемане на движима вещ и отстраняване от НИ, понеже не е бил уведомен за изпълнението. Длъжникъ трябва да бъде призован. За взискателят не е казано, че може да обжалва ако не е бил призован.
При изпълнение за удовлетворяване на парични вземания, взискателят не може да обжалва отделни процесуални действия. Обжалва се само постановлението за разпределение. Не се обжалва обявлението ако не съдържа всички елементи, не може да се обжалва и обявяването на купувач. При недвижим имот се обявява купувач, след това се дава срок и тогава е обявлението.
Обжалва се само постановлението – крайният акт. Активна легитимация:
1. наддавач – условието е внасяне на задатъка. Целта е наддавачът да участва в състезателна процедура.
2. взискателят, който е участвал като наддавач. Той не е нужно да внася задатък.
3. длъжникът, когато наддаването не е надлежно или имуществото не е възложено на най-високата цена. Тази хипотеза е характерна и за наддавача и взискателя.
Всяко нарушение на процедурата е основание за обжалване.
При отмяна на постановлението – нова продан. Според В. Попова това е погрешно, защото нова продан има когато продажбата не е извършена както трябва.
За третото лице – обжалва при предаване на движима вещ, когато вещта е в третото лице, не е в длъжника, както и при предаване на НИ третото лице владее имота при налагане на запор/възбрана. Когато обаче се установи, че вещите са собственост на длъжника, жалбата на третото лице няма да се уважи. Въвод във владение също може да се обжалва от трето лице.
Жалбата се подава до ОС, чрез съдебният изпълнител. Срокът е преклузивен, който тече от извършване на действието, ако знае.
Съдебният изпълнител не мотивира действията си. Има становище по жалбата. Съобщение на противната страна – 3 дни за възражение, изтече ли – съдебният изпълнител изпраща в ОС жалбата, възражението, ако има, и копие от делото. По правило обжалването не спира изпълненито. Когато жалбата е от страните, се разглежда в закрито заседание, а когато е подадена от трето лице – в открито заседание. Решението на ОС не е обжалваемо – окончателно е.
Когато се обжалва разпределението – жалбата се разглежда в открито заседание. Спира се разпределението. Решението на ОС се обжалва пред АС.
При изпълнение за предаване на движима вещ, когато вещта не е у длъжника, съдебният изпълнител определя равностойността й с постановление. Постановлението се обжалва пред ОС, разглежда се в открито заседание. Решението на ОС се обжалва пред АС.

 

[Глокая Куздра]

42. Заповедно производство: а) обща характеристика; б) издаване на заповед за изпълнение; в) съдържание на заповедта; г) съдебно производство

Заповед за изпълнение и заповедно производство
Целта на заповедното производство е да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително сонование за неоспорено вземане. В това призводство не се проверява дали вземането съществува. То е специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва.
Хипотези, при които се издава заповед за изпълнение (ЗИ): 1) чл. 410 (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. и
2) Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Издаване
Съществена разлика е, че в хипотезите, когато се издава ЗИ въз основа на чл. 410, ИЛ се издава когато заповедта влезе в сила, докато в хипотезите на чл. 417 се издава ЗИ, постановява се незабавно изпълнение по искане на кредитора и се издава ИЛ преди ЗИ да е влязла в сила. Тази разлика обуславя и различен начин за защита на длъжника. И в двата случая заявлението за издаване на ЗИ съдържа и искане за издаване на ИЛ. В чл. 410 са дадени за кои вземания може да се иска издаване на ЗИ - парични суми ии заместими вещи, за вземания за предаване на движима вещ, когато длъжникът я е получил със задължение да я върне, обременени със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Искъ трябва да е подсъден на РС. Не е необходимо да се представят доказателства, обосноваващи това вземане, достатъчно е да се твърди и в производството да се установи, че не се оспорва задължението.
Заявлението се подава до РС, местна подсъдност – постоянен адрес, седалище на длъжника или местоизпълнение. Препис от молбата не се връчва на длъжника. Разглежда се в закрито заседание – разпоредително – не се призовават длъжник и крдитор. Съдът проверява само дали искането отговаря на изискванията в чл. 410 и дали не е в противоречие със закона и добрите нрави, дали длъжника има постоянен адрес или седалище в България, обичайно местопребиваване или основно място на дейност.
Ако се уважи молбата – препис от ЗИ се изпраща на длъжника.
Съдържание – императивно определено в закона – чл. 412 ГПК - Заповедта за изпълнение съдържа: 1. означението "заповед за изпълнение";2. дата и място на постановяване;3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;4. трите имена и адресите на страните;5. делото, по което се издава заповедта;6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;7. покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта;8. указание, че заповедта за изпълнение се обезсилва, ако бъде подадено възражение в същия срок;9. указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;10. пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;11. подпис на съдията.
В случаите, когато се пристъпи към принудително изпълнение няма отново да се дава срок за доброволно изпълнение. Тази ЗИ не подлежи на обжалване (когато е влязла в сила).
Въпреки това е предвидена възможност за отмяна, наречена отмяна поради невъзможост за оспорване. Производството е пред въззивния съд, едномесечен срок от узнаване на ЗИ. Подава се молба за отмяна. Основания – не е връчен препис от ЗИ, не е връчен лично, не е имал обичайно местопребиваване в България, не е могъл да узнае, не е могъл да подаде възражение, поради непредвидени причини
Ако в преклузувния двуседмичен срок от връчване на ЗИ длъжникът не подаде възражение за оспорване на вземанието, ЗИ влиза в сила. Възражението е пред същия съд, който е издал ЗИ. Оспорва се съществуването на самото вземане. ЗП-во има за цел да сутанови, че вземането не се оспорва. Предявяването на възражението в срок е достатъчно да не влезе в сила ЗИ и да не се издаде ИЛ. Не е необходимо да се обосновава въражението.
Съдебно производство
Предявяването на възражението в срок е от съществено значение – ЗИ не влиза в сила. Кредиторът в едномесечен срок трябва да предяви иск за установяване на вземането си – положителен установителен иск. Чл. 422, ал. 2 Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420. – трябва да се тълкува поправително – по скоро това следва да се отнася до предявяване на отрицателен установителен иск. Ако длъжникът пропусне да предяви това възражение му се преклудират правата да предяви отрицателен установителен иск. Той може да го направи само въз основа на новооткрити факти, писмени доказателства или новосъздадени писмени доказателства. Пред първа инстанция, искът се гледа по общите правила на исковия процес – 3 месечен срок от узнаване на фактите, респ. е могъл да се снабди с документите. Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В хипотезите на чл. 410 предпоставка да се издаде ИЛ е ЗИ да е влязла в сила.
Хипотези по чл. 417 ГПК – издаване на ЗИ въз основа на документ, независимо от размера на вземането – изчерпателно са изброени случаите, но в ПЗР в особени специални закони (ЗАдв. ) са посочени и други актове, въз основа на които може да се иска издаване на ЗИ. ЗнЗ, менителницата и други ценни книги са на последно място и се оказва, че изброяването не е изчерпателно. Тук са документите, които по стария ГПК бяха несъдебни изпълнителни основания. В теорията и практиката несъдебни означава не установени с обвързваща сила. В т. 11 е предвиден акт на административен орган, в т. 7 – акт за установяване на държавно вземане.
Искането за издаване на ЗИ е и искане за издаване на ИЛ. Освен ЗИ се иска и незабавно издаване на ИЛ. Препис от молбата не се връчва на длъжника. Съдът на практика проверява това, което проверява и при издаване на ИЛ – предвиден ли е документа в закона, редовен ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение право, легитимация на кредитор и длъжник. Постановява се разпореждане не само за издаване на ЗИ, но и на ИЛ, като за издаването на ИЛ се прави отбелязване върху ЗИ и върху документа, въз основа на който се издава. Когато изискуемостта настъпва въз основа на факт или насрещна престация, те следва да се докажат.
ЗИ не подлежи на обжалване. Подлежи на обжалване само разпореждането за издаване на ИЛ с частна жаллба в двуседмичен срок пред по-горен по степен съд. Основава се само на оплаквания в производството. По повод на тзи спорове – ТР 2/2005 г. – цели се бързина.
На длъжника се връчва препис от заповедта. ЗИ се връчва на длъжника от съдебен изпълнител, той ще получи и покана за доброволно изпълнение. Взискателят може веднага да започре ИП-во. В Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. (2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре. Съдът е длъжен да спре изпълнението в хипотезата на ал. 1 и може да спре изпълнението в хипотезата на ал. 2, т. е. не е задължен.
Определението за спиране се обжалва с частна жалба пред въззивен съд, не подлежи на обжалване пред ВКС
В хипотезата на издаден ИЛ въз основа на ЗнЗ не е допусната възможността да се иска спиране на изпълнението при представяне на надлежно обезпечение.
Целта на ЗП-во е кредиторът да може бързо да се снабди с ИЛ. В това производство не може да се изследва дали вземането съществува.

 

[Глокая Куздра]

43. Охранителни производства: а) характеристика; б) видове; в) нотариални производства.

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА (чл. 424 - 435):
1. Започва по молба на заитересованото лице. Молбата трябва да е писмена, да сочи охранителния акт. При нужда - действа в подкрепа на искането и да бъде подписана.
2. Охранителните производства са родово подсъдни на районните съдилища. Местната подсъдност се определя от местожителството на молителя. При няколко молители - местожителството, на който и да било от тях.
3. Разглеждането, поради едностранния характер на производството става в закрито заседание. Възможно е и открито (напр. разпит на свидетел).
4. Важи принципът за дирене на обективната истина. В случая става служебно. За съда съществува задължението да провери по свой почин дали са налице условията за издаване на охранителен акт. Може сам да събира доказателства. Може да постанови молителят да се яви лично пред него, за да го разпита. Чл. 428 - декларация, потвърждаваща твърдените факти. За истинността й молителят носи отговорност по чл. 290а НК. Декларацията няма доказателствена сила за съда. Тя се преценява с оглед другите данни по делото. Допустими са всички доказателствени средства.
5. Съдът се произнася с решение: а) Ако са налице условията, уважава и издава акта. Това решение не подлежи на обжалване.
б) Отказът подлежи на обжалване. Жалбата се подава в 7 - дн. срок от деня на съобщението, чрез съда, издал решението. Ако решението се отхвърли, ОС сам съставя съотвтния охранителен акт.
6. Решенията по охранителните производства нямат сила на присъдено нещо. Въпросът дали молителят е имал право на охранителен акт може да се реши по исков ред - чл. 432 (3). Това не означава обаче безконтролна оттегляемост. Дали е оттегляем или стабилен зависи от предназначението и правните последици на охранителния акт. Принципът е - появят ли се в резултат правата на трети лица, охранителният акт не може да се оттегля.
7. Правните последици на охранителните актове се пораждат след влизането в сила. По естеството си те са разнообразни:
а) Формална удостоверителна сила на формалните охранителни актове (нотариалните удостоверения, решенията по чл. 436).
б) Оповестяващо действие на вписванията.
в) Създаване на ново правно полжение чрез актовете за разрешаване и потвърждаване на сделки или за назначаване на представители.
8. Спиране и прекратяване:
А) Спиране при наличието на спор относно охранителен акт, тъй като по принцип охранителните производства са безспорни (напр. започнал е исков процес относно правоотношение - условие за издаването на охранителен акт. Ако трето лице, узнало за охранителното прозводство, се противопостави на охранителния акт, тъй като оспорва пре’дицоалното материално правоотношение). Бъде ли спряно охранителното производство, съдът дава 1м. срок на молителя за предявяване на иска срещу третото лице. Спирането в тези хипотези цели предотвратяване на засягането на правата на третото лице.
Б) Прекратяване има, когато развитието на охранителното проиводство се преустановява окончателно, без да се издаде охранителен акт. Предпоставки - чл. 433.
9. Отменяне или унищожаване на охранителен акт, когато е порорчен - чл. 431. Право на иск има прокурорът, пасивно легимирани са лицата, за които охранителният акт е създал благоприятни правни последици. Исковият ред е възможен, тъй като охранителният акт не притежава силата на присъдено нещо (напр. порочно осиновяване, по чл. 164 СК може да се атакува с иск за унищожаване, включително и от прокурора). Може да се обжалват по общия ред атакуваните решения по охранителното регистърно производство. Легитимирано е и лицето, чиито права са засегнати - чл. 431 (2).
10. Възможно е преминаването от исково в охранително проиводство, когато в хода на исковия процес възникнат условия, при които може да се издаде охранителен акт. Обратното преминаване обаче е недопустимо в рамките на охранителното производство.
11. Разноските са за сметка на молителя.

б)Нотариални производства
Нотариални производства.
Нотариалните производства (НП) са изчерпателно посочени в член 465 от ГПК. Това са правни сделки с нотариални актове, удостоверявания, вписвания, отбелязвания и техните заличавания, нотариални покани, удостоверения, протести и справки от нотариалните книги. Извън тези случаи нотариално удостоверяване е недопустимо.
Нотариално удостоверяване. Това е писмено, свидетелствуващо изявление за знание по факти, извършено от нарочни държавни органи в пределите на тяхната компетентност по определен в ГПК ред и в посочената форма. Те имат обвързваща доказателствена сила за фактите, посочени в тях.
Органи на нотариалното производство. С обща компетентност са нотариусите при всички РС, държавните органи, вклячени в съдебната система - според ЗСВ, там, където няма нотариус неговата дейност се извършва от съда или съдията. С особена (специална) компетентност са кметовете и заместник - кметовете на общините и населените места, дипломатическите и консулските представители. Те могат да извършват само някой от нотариалните действия - нотариално удостверяване на дата, подпис, съдържание на документ. Не могат да извършват нотариални действия по сключване на правни сделки.

Нотариално производство. Това е нарочно производство, чиито актове имат определена от закона форма, като нарушаването на нотариалното производство прави нотариалното удостверяване нищожно.
Послдици на нотариалното удостверяване. То има обвързваща доказателствена сила и конститутивно действие.
Общи правила. Страна в НП е лицето, от чето име се иска извършването на нотариалното действие, а участващо лице е това, чието волеизявление нотариусът удостоверява. Нотариалният орган е трето независимо и безпристрастно лице. Нотариусът не може да участва в нотариалното производство когато страна или участващо лице е нотариуса, негов съпруг, роднини, лица спрямо които нотариусът е настойник, осиновен, осиновител. Ако е нарушено това изискване актът е нищожен.
Нотариална компетентност. Местната компетентност е абсолютна положителна процесуална предпоставка. Липсата й прави удостверяването нищожно. Производството започва с устна молба на молителя с изключение на нотариалния акт за сделки с недвижим имот. Нотариалната дейност е предварителна контролна дейност за законосъобразност на извършените сделки или удостверяването на факти и за това на основание член 470 от ГПК нотариусът е длъжен да откаже удостверяване на обстоятелства, които противоречат на закона или морала. Отказът от извършване на нотариални действия може да се обжалва пред ОС в 7 дневен срок когато молбата за нотариално удостверяване е уважена, издаденият акт не подлежи на обжалване по този ред. Ако е порочен третите лица могат да го атакуват по исков ред.
Специфични правила. Те дерогират някои от общите правила.
Допустимост. Те са за сделки, за чиято валидност законът изисква да бъдат извършени под формата на нотариален акт - сделки за прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижим имот. Особености - за извършването им са компетентни само нотариусите или съдиите. Местно компетентен е нотариуса, в чиито район се намира недвижимият имот. Сделката може да се извърши само в канцеларията на нотариуса и само в работно време, защото актовете подлежат на последващо вписване и трябва да се спази тази поредност. Обикновено страните и техните представители се явяват с проект за нотариален акт по образец. Производството започва с писмена молба на участващите в сделката лица, въз основа на която нотариуса определя денят и часът, когато ще се изповяда средката. Нотариусът е длъжен да проверява самоличността на лицата, чиито изявления съдържа акта и затова те се явяват лично. Проверява се дали те са дееспособни и пълномощното на представителя. В нотариалният акт се отбелязва начина на извършената проверка.
Процедура. Нотариалният акт, представен в проект и при лично явяване на страните се прочита и те трябва да заявят, че го одобряват. След това се подписва от тях. След падпис и подпечатване от нотариуса. Съдържанието на нотариалният акт е стандартно и е посочено в член 476 от ГПК. В член 479 от ГПК са посочени специални правила за неграмотни, глухи, неми, глухонеми. За всички тези сделки нотариуса проверява правото на собственост в полза на праводателя по тях. Вписва се и наличието на особен закон за извършването на тия сделки и как нотариуса се е убедил в наличието на предпоставките. Един от актовете се подрежда в нотариалната книга, а другите два се дават на страните участници след като платят.
Нотариален акт по обстоятелствена проверка. Уреден е в член 483 от ГПК. Той е специфичен за българското право. Използва се от лица, които са собственици въз основа на давност. Той е удостверителен и възпроизвежда не възприятията на нотариуса за факти, а правния му извод за правото на собственост. Процедура - задължително се разпитват свидетели, които са съседи на имота, като това им качество се удостверява от съвета. Те удостверяват факта и продължителността и начина на владението. Този нотариален акт съдържа извода на нотариуса за правото на собственост, което трябва да бъде индивидуализирано - граници и индивидуални белези на имота.
Удостверителни нотариални производства (на дата, подпис, съдържание на документи). Те започват с устна молба като няма изисквания за нотариална компетентност и лично явяване. Изключение е удостоверяването на подпис - лицето се явява лично и или се подписва пред нотариуса, или потвърждава подписа си. Тези действия могат да се извършват от органите с особена компетентност. Наричат се нотариални засвидетелствувания. Нотариалната заверка на дата внася сигурност относно факта за времето на извършване. За преписите се удостверява верността им, след сравняването от нотариуса с първообраза на документа.
Нотариални покани. Когато бъдат извършени се заверява датата и се внася сигурност, че нещо е извършено спрямо трето лице.

 

[Глокая Куздра]

44. Производства пред административни органи: а) индивидуални административни актове съгласно АПК и ЗУТ б) видове пороци на административните актове нищожност, незаконосъобразност в) оспорване на административни актове по административен ред основания

1. Индивидуален административен акт (ИАА) е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът за издаване на такъв акт. Това е и волеизявлението с което се декларират или констатират вече възникнали права и задължения. ИАА е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (чл. 21 ал. 1 АПК)
2. Инициативата за започване на производството по издаване на ИАА се осъществява от компетентен орган или по искане на гражданин/организация, а в предвидените от закона случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия друг държавен орган. Производството по издаване на ИАА започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на ИАА.
За започване на производството се уведомяват известните заиснтересовани граждани и организации, освен заявителя.
Искането за издаване на ИАА се подава писмено или устно. Писменото съдържа пълното име и адреса на гражданина/организацията, от която изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания – в рамките на работното си време.
3. Отвод. Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица взаимоотношения, поаждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие.
4. Доказателства и доказателствена сила. ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени. Доказателствата се събират служебно от административния орган. Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства.
4. а) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. Силата на писмените доказателства се определя зъобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени.
4. б) Писмени декларации, с които се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин.
4. в) Сведения от неучастващи в производството лица (писмено).
4. г) Призоваване на страна в производството да даде обяснения
4. д) Експертиза
4. е) Оглед
5. Съгласие или мнение на друг орган се изисква, когато специален закон изисква това. Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна. Въпреки това в 53, ал. 3 АПК подтиква административните органи да изразяват становищата си изрично, а не мълчаливо.
6. Чл. 54. (1) Административният орган спира производството:
а) в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството; б). когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството; в) когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта; г) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон; д) при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано; 6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.
(2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси.
(3) При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат.
(4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда за съобщаване на акта.
(5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.
7. Срокове за издаване на ИАА. ИАА се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Декларативните и коснтативни актове по чл. 21, ал. 2 както и документите по ал. 3, се издават в 7 дневен срок.
Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до 1 месец от започване на производството.
8. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчаливия отказ, смята се за отменен и изричния отказ, който е последвал преди решението за отмяна.
Непроизнасяването в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони.
9. Форма на ИАА
Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.
(3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.
При липса на разпоредителната част, където се съдържа волеизявлението на органа, ИАА е нищожен. При липса на мотивите обаче съдебната практика допуска саниране чрез последващото им излагане.
10. Предварително изпълнение
Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция. (2) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта. (3) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. (4) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. (5) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. (6) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. (7) Определението на съда подлежи на обжалване.
11. Съобщаването се осъществява в 3 дневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, вклч. и тези, които не са участвали в производството. Съобщаването се извършва чрез устно уведомяване, което се удостоверява с подпис или чрез отправяне на писмено съобщение.
12. Поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване. Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. Решението за допълване подлежи на обжалване. Очевидни фактически грешки подлежат на поправяне и след изтичането на срока за обжалване.
Тълкуване не може да се иска след като актът е изпълнен.
13. Разпореждания по движение на производството – само в предвидените от АПК или специален закон случаи
14. Необжалваемост
Чл. 64. Административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.
На обжалване подлежи крайният акт на производството, той засяга гражданина или ЮЛ (120, ал 2 КРБ), а не административнопроизводствените действия по издаването на АА.
Оспорване на административни актове по административен ред
1. А) Обща характеристика
Правно-техническият термин „оспорване”, който АПК възприема, обхваща атакуването на един АА от две посоки – чрез жалба (на заинтересованите лица) и чрез протест (на прокурорските органи). По своя характер това е едно спорно производство, което може да постави както въпросът за законосъобразност, така и въпросът за правилност на АА. Спорът се води в самите предели на администрацията, без да напуска нейните граници.
Административното оспорване като подфаза има евентуален характер т. е. то не е задължителното.
АА могат да се оспорват пред една единствена инстанция [едноинстанционно]– това е непосредствено по-горестоящия админ. орган.
Б) Приложимост на производството
- Админстративното оспорване по реда на АПК не обхваща абсолютно всички АА. В неговия обхват влизат изндивидуалните и общите (без нормативните АА).
- От оспорване по този ред се изключват следните актове на държавни органи: (1) на Президента на РБ и на председателя на НС; (2) на Министерски съвет, министър-председателя, зам. мин-предс., министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на МС; (3) на управителя на БНБ и председателя на Сметна палата; (4) на ВСС; (5) на областните управители.
- Съгласно 82, ал. 1, т. 6 АПК от обхвата на административното оспорване се изключват и актовете „за които специален закон е предвидено оспорване направо пред съд”. Т. е. важи така наречената „специална клауза” за съдебно оспорване.
- Изключва се приложението на АПК и когато специален закон съдържа специални производствени правила относно оспорването по административен ред (чл. 2, ал 1).
2. Образуване на производството
2. 1. Субекти на производството – това са „заинтересованите лица”, както и „прокурорът” (чл 83), който се интересува от обективното съответствие на АА със закона. Спорът е в самата сфера на държавно управление.
2. 2 Основания за оспорване - свързани със изискванията за законосъобразност на АА:
а) ако не е издаден от компетентен орган
б) ако не е спазена установената от закона форма
в) ако не са спазени процесуалноправните разпоредби за издаването му
г) ако няма съответствие с материалноправните разпоредби
д) ако не отговаря е спазена с целта на закона
2. 3 Правно-технически средства за образуване на производството са жалба и протест.
а) Чл. 85. (1) Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат:
1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, ако има такъв;
2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;
5. органа, до който се подава;
6. възраженията и тяхното основание;
7. искането;
8. подпис на подателя.
(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му.
(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.
б) Чл. 86. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице;
3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава;
4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни.
Посочените реквизити имат задължителен характер
Установеният срок за тяхното подаване е кратък – 14-дневен от съобщаването на изададения административен акт на заинтересованите лица (84, ал. 1) и едномесечен – при наличието на мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, като във втория случай започва да тече от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
За сериозно несъответствие със законните изисквания, водещо до оставяне на жалбите и протестите без разглеждане се считат случаите, когато те са:
- Неподведомствени на по-горестоящия админ. орган;
- Подадени след установения срок
- Подадени от подател, който няма интерес от обжалването
Жалбата или протеста остават без разглеждане в хипотезата на т. 4, чл. 88, ал. 1: когато „подателят писмено оттегли жалбата или протеста”.
Във всички останали случаи извън тези по чл. 88, ал. 1, нередовността на жалбата или протеста, поради своята по-малка тежест ще бъде коригирана. За целта на подателите се изпраща съобщение за „отстраняване на допуснатите нередности”. Това следва да се извърши в седемдневен срок от получаване на съобщението.
3. Забрана за изпълнение на акта
Издаденят АА по принцип не може да се изпълнява веднага. Законната възможност да бъде оспорен веднага го прави нестабилен. 1) тя съществува в 14 дневен/1 месечен срок за оспорване.
Чл. 90. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган.
(2) Това правило не се прилага, когато:
1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта;
2. със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение на акта.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 по-горестоящият административен орган по искане на оспорващия може да спре предварителното изпълнение, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице.
4. Право на отзив. Тъй като оспорването на АА преминава през админ. орган, издал акта (жалбата или протестът се подават чрез него) на този орган се предоставя възможност да го преразгледа т. е. да упражни самоконтрол. Отзивът се извършва в 7-дн. срок, а когато органът е колегиален – 14 дн. от получаването на жалбата или протеста. Тук той може да бъде оттеглен, отменен или изменен или да бъде издаден съответният акт, ако е било отказано издаването му (чл. 91, ал. 1 )
5 Компетентен контролен орган
Чл. 93. (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт. (2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината. (3) Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината. (4) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. (5) Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.
Чл. 94. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация.
Комисията изготвя мотивирано писмено становище в 14-дн. срок относно законосъобразността и правилността на оспорения АА. Становището на комисията няма задължителен характер.
Изслушването също се прилага в по-сложни случаи: Чл. 96. Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол.
6. Произнасяне на контролната инстанция
Установеният срок за произнасяне е кратък – 14-дн. за едноличен орган и 1-месечен за колегиален, като започва да тече „от получаването на преписката” (97, ал. 1). Произнасянето става винаги с решение, което трябва да бъде мотивирано. Контролното решение може да бъде както по отношение на законосъобразността на АА, така и по отношение на неговата целесъобразност. Това решение има контролно-отменителен характер.
АА може да бъде обявен за нищожен, да бъде отменен изцяло или отчасти или жалбата/ протестът да бъдат отхвърлени като неоснователни. Обявяването на един АА за нищожен е нов процесуален момент предвиден в АПК.
Цялостната и частичната отмяна е налице при друга форма на недействителност на АА – унищожаемост. Незаконосъобразността е в по-малка степен и позволява част от последиците на акта да бъдат запазени. „Отмяната” за разлика от обявяването може да засегне целесъобразността на АА.
7. Действия на административния орган след произнасянето
Производството не приключва с произнасянето на контролната инстанция, необходимо е да се уведомят заинтересованите лица за естеството на произнасянето. От тук насетне се очертават следните процесуални възможности:
1) Приключване на процеса, когато актът е обявен за нищожен
2) Продължаване на процеса, когато произнасянето е с решение по същество (или отмяна), което може да се оспорва за законосъбразност пред съда
3) Продължаването на процеса, когато произнасянето е с решение, с което жалбата или протестът се отхвърлят като неоснователни, и с което всъщност административният акт се потвърждава. Последният подлежи на оспорване пред съда
4) Продължаване на процеса, когато е налице непроизнасяне, т. е. компенетният да разгледа жалбата или протеста орган не се е произнесъл в законовия срок.

 

[Глокая Куздра]

45. Обжалване на административни актове пред съда: а) административни съдилища характеристика; б) обжалване на административни актове пред административния съд; в) основания за обжалване; г) оспорване на подзаконови нормативни актове; д) допустими доказателства; е) процедура

1. ИАА могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Предмет на оспорване са ИАА по смисъла на чл. 21 АПК. АА могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Съдът се произнася само по тези части от ИАА, които са били оспорени. Чл. 145, ал. 2 АПК регламентира кои ИАА могат да бъдат оспорени пред първата инстранция на съда.
1. 1 Първоначалният ИАА, включително отказът да се издаде такъв акт. Не подлежат на съдебно обжалване АА, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон не е предвидено друго.
1. 2 Актът на по-горестоящ админ. орган, с който е отменен или изменен първоначалния ИАА. Ако обаче с акта си горестоящият орган е отхвърлил жалбата или протеста и е оставил в сила първоначалния ИАА, пред съда се оспорва не актът на горестоящия орган, а първоначалния АА.
1. 3 Решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Незаконосъобразните откази за извършване на административни услуги, както и решенията за издаване на документи подлежат на съдебен контрол.
1. 4 На оспорване пред съд подлежат също така редица други актове и действия на администрацията като: отказите за разглеждане на искане за издаване на АА; неоснователни действия и бездействия на администрацията; изпълнението на АА; исковете за обезщетение за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконни актове; действия или бездействия на админ. органи и длъжностни лица.
Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност
Материална, териториална и лична
Изключение са случаите, когато е законово допустимо упражняването на „чужда компетентност”.
2. неспазване на установената форма
Когато АА се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсата на установена форма правно и практически се приравнява на липса на волеизявление и това води до нищожност на акта.
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
2. Право на оспорване
Според АПК (чл. 147) право да оспорват АА имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правото на съдебна защита на гражданите и ЮЛ срещу всички АА, които ги засягат е прогласено в чл. 120, ал. 2 КРБ. Заинтересовано лице е лицето, което има правен интерес от оспорването на акта. Този интерес трябва да бъде а) правен – да са засегнати законни орава, свободи, интереси и задължения, предвидени в закона; б) пряк; в) личен. За прокурора не важи изискване това пряк и личен правен интерес.
3. Ред и форма на оспорването
3. a) АПК в чл. 148 регламентира незадължителността на обжалване по административен ред като изборност на ред за оспорване. Жалба/протест до съда може да се подаде и без АА да е бил оспорван по админ. ред.
3. б) Чл. 150. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа:
1. посочване на съда;
2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса или електронен адрес, ако има такъв;
3. трите имена и адрес, личния номер - за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
5. означение на обжалвания административен акт;
6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта;
7. в какво се състои искането;
8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.
Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. удостоверение за съществуването и представителството на организация - жалбоподател;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.
3. в) ИАА могат да се оспорят в 14-дн. срок (1 месец при мълчалив отказ и мълчаливо съгласие)
Сроковете за обжалване могат да бъдат удължавани (става служебно) и възстановявани (става от съда). Удължаване: 1)Когато в АА или съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца;
2) Когато в АА или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба се удължават с 6 месеца.
3. г) Жалбата/протестът се подават чрез органа, чийто акт се обжалва – чрез админ. орган, който е издал обжалвания акт.
4. Делото пред съда
4. 1 Компетентен съд. На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на ВАС. Това са
4. 1. 1 оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;
4. 1. 2 оспорванията срещу актовете на МС, мин-предс., зам. мин-предс. и министрите
4. 1. 3 оспорванията срещу решения на ВСС
4. 1. 4 оспорванията срещу актове на БНБ
4. 1. 5 касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения
4. 1. 6 частни жалби срещу определения и разпореждания
4. 1. 7 молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела
4. 1. 8 оспорвания срещу други актове, посочени в закон
4. 2 Състав на съда. Административният съд разглежда делото в състав от един съдия, ВАС – трима съдии.
4. 3 Образуване и ход на делото. След постъпване на жалбата/протеста с цялта преписка в компетентния съд председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело. Съдия-докладчик насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда
Съдът извършва проверка на допустимостта на жалбата/протеста.
Чл. 159. Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:
1. актът не подлежи на оспорване;
2. оспорващият е неправосубектен;
3. оспореният административен акт е оттеглен;
4. оспорващият няма правен интерес от оспорването;
5. оспорването е просрочено;
6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение;
7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;
8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.
4. 4 Страни по делото са оспорващият, органът, издал АА, както и всички заинтересовани лица. Съдът конститутиеа страните служебно.
4. 5 Отлагане на делото е допустимо в определени от АПК условия.
Чл. 139. (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца. (2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право.
4. 6 Доказване. Доказателствата се възпроизвеждат в процеса посредством доказателствените средства, предвидени и уредени в АПК (чл. 39-52, чл. 14, чл. 171). АПК разпореди няколко основни положения, които определят ролята на съда при доказването:
4. 6. 1 Тежестта на доказване, че АА е законосъобразен пада върху тези страни в процеса, за които оспореният АА е благоприятен
4. 6. 2 Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината
4. 6. 3 Пред съда имат сила доказателствата, събрани редовно в производството пред админ. орган.
4. 6. 4 Съдът може да събира нови доказателства само по искането на страните
4. 6. 5 Съдът действа служебно в следните случаи:
- съдът може да назначава служебно вещи лица, оглед или освидетелстване
- съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства не е нужно да сочат доказателства
- съдът може да разпита отново свидетелите и вещите лица са, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
4. 7 Съдът извършва съдебна проверка на законосъобразността на оспорения АА.
4. 8 Правомощия на съда при решаване на делото
4. 8. 1 Съдът обявява АА за нищожен, когато в процеса за отмяна установи, че обжалваният като унищожаем АА всъщност е нищожен, или когато е било искано обявяването му за нищожен
4. 8. 2 Съдът отменя изцяло обжалвания акт, когато нарушенията за изискване на законност засягат целия АА
4. 8. 3 Съдът отменя АА отчасти, когато е налице частична недействителност на акта; останалата неопорочена част на акта остава в сила и поражда съответните правни последици
4. 8. 4 Съдът изменя АА, когато актът или част от него са незаконосъобразни, съдът ги отменя и ги заменя с друго съдържание
4. 8. 5 Съдът отхвърля оспорването, когато то се е оказало неоснователно, а и когато съдът служебно не е установил други, непосочени от оспорващия, основания на оспорения АА
Когато не се е произнесъл по цялото оспорване съдът по свой почин или по искане на страна по делото постановява допълнително решение.
Вместо с решение админ. спор може да завъши със споразумение пред съда, сключено в писмена форма. То следва да съдържа: обозначане на съда, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането му и подписи на страните, както и име и подпис на съдията.
Съдът потвърждава сключеното пред него споразумение с определение. Споразумението има сила на съдебно решение.

Оспорване на общи и нормативни административни актове пред първа съдебна инстанция
Общи административни актове
Право на оспорване имат прокурорът и лица, които имат правен интерес. Това са заинтересовани лица – всички лица и организации, чиито права и свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административен акт, или за които той поражда задължения.
Основанията за оспорване на общите административни актове са в чл. 146 от АПК (липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на администрстивнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона). Откриването на производството се оповестява публично. Общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им (адресиран до всички лица, които не са участвали в производството по издаване на съответния акт) или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган (отделните заинтересовани лица или организации, които са участвали в производството).
Ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в ДВ. Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт. В делото по оспорване оспорващият не може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, защото общият административен акт се отнася до неопределен брой лица. Съдът се произнася с решение. Ако в него актът е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.

Нормативни административни актове
АПК не се прилага за актовете
>> на НС и на президента;
>> с които се упражнява законодателна инициатива;
>> се създават права и задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, овен ако с тях се засягат права, свободи и законни интереси на граждани или юридически лица.
Могат да се оспорват цели нормативни актове или отделни техни части. Обжалват се само влезли в сила нормативни актове. Могат да се оспорват САМО по съдебен ред.
Основанията за оспорване са посочени в чл. 146.
Ако бъде отменен нормативният акт в изпълнение на който е бил издаден подзаконов нормативен административен акт, то последният остава без правно основание и действието му следва да бъде прекратено.
Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължение. Оспорването става с жалба или протест по реда, предвиден за оспорване на индивидуални административни актове с някои различия както следва:
>> АПК предвижда безсрочност на оспорването – без ограничение във времето
>> жалбата или протестът се подават чрез орган, издал оспорения акт, но органът няма задължението да прилага списък на страните в производството по издаването на административния акт, когато препраща жалбата заедно с преписката на съда.
Според чл. 187, ал. 2 от АПК последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.
Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред ВАС или пред АС в зависимост от автора им. Оспорват се пред ВАС, който разглежда делото в състав от 3 съдии; актовете на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд, който разглежда делото в състав от 3 съдии.
Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Ако намери за необходимо, съдът може да спре действието на подзаконовия нормативен акт или на част от него. В тези случаи съдът се произнася с определение за спиране действието му.
Ако оспорването е редовно, съдът в 1-месечен срок го съобщава чрез обявление в ДВ.
Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването. Съдът се произнася с определение по молбата за присъединяване или встъпване.
Делото се разглежда с участието на прокурор.
Съдът се произнася само по тези части от акта, които са предмет на жалбата или протеста. Ако той установи нарушение на законосъобразността на други разпоредби, не може да ги отмени ако няма изрично искане от жалбоподателя за това.
Съдът може да обяви нищожност, да го отмени изцяло или частично или да отхвърли оспорването. Съдът не може да измени оспорения нормативен акт, защото приемането на определен вид нормативен акт е изрична компетентност на точно определен административен орган и не може да бъде иззета от съда. Компетентният административен орган не може да приеме наново или да измени нормативния акт само въз основа на решението на съда. Компетентният орган приема нов акт в ново самостоятелно производство.
Когато влезе в сила съдебно решение, с което се обявява нищожност или се отменя актът, то се обнародва. Съдебното решение има действие по отношение на всички. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.

 

[Глокая Куздра]

46. Административно касационно обжалване: а) касационна жалба - срок и съдържание; б) компетентен съд; в) касационно производство; г) допустими доказателства; д) отмяна на влезли в сила съдебни актове; е) компетентност на тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд

Касационно производство
Касационното производство в административния процес е второинстанционно производство. Това е редовен способ за контрол върху съдебните актове на първоинстанционния съд. Касационното производство е редовно съдебно производство, което е елемент от дейността на съдилищата по надзора върху административните актове. Касация означава анулиране. Това е последното редовно произнасяне в административния процес.

Субектите на касационното производство са в чл. 210 на АПК. Те са групирани в 3 групи:
1) страните по делото, когато решението е неблагоприятно за тях
2) лица, спрямо които решението има сила, не са участвали в делото, но решението е неблагоприятно за тях
3) главният прокурор и заместника му при ВАП.
Те могат да подават касационен протест. Основното в чл. 210, ал. 1, 2 е, че ако решението е неблагоприятно за съответната страна, това означава, че то води до ограничения, стеснения, лишения, които накърняват правната сфера на лицето, до което се отнася съдебното решение. Неблагоприятността е фактор, който обуславя възникването на правото на касационно оспорване. Тя обосновава възможността на страни или лица да възразят включително и чрез касационна жалба срещу неблагоприятно съдебно решение. Законодателят не разделя в случая лицата на участвали и неучаствали в производството. Той им дава възможности за касационна жалба така или иначе. Законът определя в чл. 211 и 217 подсъдността (ВАС действа в 3 или 5-членен състав в зависимост от това какво решение се оспорва пред него).

Касационните основания са уредени в чл. 209 на АПК. Те са 3:
>> когато решението е нищожно
>> когато е недопустимо
>> когато е неправилно поради нарушение на материален закон или съществено нарушаване на процесуалните правила или необоснованост.
Нищожно е решението, при което не са спазени основни изисквания (по отношение на съдебния състав).
Недопустимо е това решение, което е излязло извън пределите на сезирането или е поставено при отказ от оспорване или при нередовност на жалбата. Недопустимо е и това съдебно решение, при което правото на оспорване не е упражнено по надлежния ред.
Законът определя формата и съдържанието на жалбите и протестите. При неспазване те се оставят без разглеждане. Делото се разглежда в открито съдебно заседание с участието на прокурор. Предмет на касационна проверка (чл. 218) са само посочените в жалбата пороци на решението.
ВАС се произнася в 1-месечен срок от заседанието. Той може да остави в сила решението или да го отмени в оспорената му част, ако е неправилно. Ако решението е недопустимо, ВАС прекратява делото и го връща за ново разглеждане. Ако е нищожно, ВАС обявява нищожността и ако не подлежи на прекратяване, го изпраща на първоинстанционният съд за ново решение.
С АПК се въвежда и споразумението. Споразумението може да се сключи между администрацията и заинтересованото лице. Също така споразумение може да има и пред съд. Сключеното пред съд споразумение може да бъде потвърдено с определение (чл. 221).
Касационното решение е окончателно. Указанията на ВАС по тълкуването/ прилагането на закона, ако делото продължи, са задължителни. Ако делото се върне в първоинстанционния съд, производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, което е послужило като основание за отмяна за съдебното решение.
Доказателства
Чл. 219. (1) За установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства.
(2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.

Отмяна на влезли в сила съдебни актове
Отмяната е особен способ за контрол върху постановените съдебни актове. Това е извън съдебното производство. То се развива и извън предвидените 2 инстанции за контрол на административните актове и съдебните решения.
С касационното решение съдебният спор се счита за решен и за окончателен по отношение на съдебната власт. Решението на съда има особена юридическа характеристика – сила на присъдено нещо. Елемент от нея е и задължителността. Законът допуска отмяната на влезли в сила съдебни актове като извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове с цел да се гарантира, че в правния мир ще се ограничи съществуването на дефектни/ порочни съдебни актове. Предмет на отмяна са влезли в сила съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.
Лицата, които могат да искат отмяна, са тези, за които съдебният акт е неблагоприятен; както и главният прокурор и заместника му при ВАП (чл. 238, ал. 1; чл. 210, ал. 2).
Съществува специална възможност, обособена в самостоятелен раздел. Чл. 245 – когато отмяна може да иска и трето лице. Тази възможност за задвижване нa производството по отмяна е предвидена, когато третото лице е било лишено от правото да участва в съдебното производство и решението е неблагоприятно. В този случай съдът отменя решението и го връща на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Основанията за отмяна се съдържат в чл. 239 на АПК и са подобни на предвидените в чл. 231 в ГПК. Делото се разглежда в открито заседание от 3, 5 или 7-членен състав на ВАС в зависимост от това кой е съдът, чието решение се разглежда в производството по отмяната. В чл. 240 са установени сроковете, в които може да се иска отмяна. Те текат от възникване на основанието (влизане в сила на решението, подлежащо на отмяна). Искането се подава в писмена форма и трябва да отговаря на определени реквизити. Възприето е правилото: искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд.

Компетентност на съставите
Чл. 217. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд.
(2) Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор.

 

[Глокая Куздра]

47. Структура и функции на съдебната власт.

Структурата на съда обхваща Върховен касационен и Върховен административен съд, апелативни съдилища, окръжни и районни съдилища, както и военни окръжни и апелативни съдилища.
Структурата на прокуратурата е съответна на тази на съдилищата. Тя се състои от главен прокурор, върховна касационна прокуратура, върховна административна прокуратура, апелативни, окръжни и районни прокуратури.
Следователите са разпределени в Специализирана следствена служба и окръжни следствени служби.
Нормативно прокуратурите и следствените служби са при съдилищата, но те не са административно обвързани с тях. Отношенията са процесуални и се изграждат съобразно функциите, които отделните органи на съдебната власт осъществяват.
Основният правоинстанционен съд е районния съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са подсъдни на друг съд. Окръжният съд разглежда като първа инстанция дела, определени със закон. Той разглежда като въззивна (втора) инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища, както и други дела, възложени със закон. Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу правоинстанционните актове на окръжните съдилища и в неговия съдебен район(извън тези по Закона за административното производство), както и срещу актове на военните съдилища от цялата страна. Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Той осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища по посочените дела. Освен това този съд, на общо събрание на неговите колегии(гражданска и наказателна) приема тълкувателни решения, които са задължителни за съдебната и изпълнителната власт. Върховният административен съд е висшата съдебна инстанция в административното правораздаване с идентични надзорни функции на Върховния касационен съд, но спрямо административните дела. Общото събрание на всяка от двете колегии на този съд издава тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика.
Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на по-горестоящия по длъжност, а всички - на главния прокурор. Дейността на прокуратурата се осъществява в следните основни насоки:
- тя привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления от общ характер, като образува предварителни производства за разследване на престъпленията, изготвя и внася обвинителни актове в съдилищата и подържа обвиненията в съдебните производства;
- прокуратурата упражнява надзор за законност при изпълнение на присъдите и на други принудителни мерки, които се вземат спрямо лица по законен ред(настаняване на принудително лечение на лица, болни от алкохолна или друга наркоманна болест, както и от психически заболявания, на лица в заведения за отрезвяване и в заведения за временно настаняване);
- Тя предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, а в бързи и неотложни случаи издава разпореждания за възстановяване на самоуправно нарушени права;
- Участва в граждански и административни дела, в случаите, предвидени в закон и дава заключения по тях. Прокурорът може да бъде инициатор за образуване на такива дела и се явява в съдилищата като страна по тях.
Следователите извършват предварително разследване на престъпленията от общ характер(тези, които се преследват от държавата по служебен ред). Те приключват предварителните производства с постановления за предаване на съд, за прекратяване или за спиране(при определени от Наказателнопроцесуалния кодекс предпоставки).
Дейността на съдебната власт се организира от Висш съдебен съвет. Той се състои от 25 члена - юристи с поне петнадесет години юридически стаж, от които най-малко пет години като съдии, прокурори, следователи или хабилитирани научни работници по право. Единадесет души от тях се избират от Народното събрание, единадесет души - на делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи(първите избират шест души, вторите- трима, а останалите- двама души). Трима са членове по право. Това са председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор, които се назначават от президента за срок от седем години по предложение на Висшия съдебен съвет. Президентът може еднократно да отклони някое предложение, но ако то се повтори от висшия съдебен съвет, той е длъжен да назначи лицето.
Висшият съдебен съвет има кадрови функции. Той определя състава на съдебната власт с предложението си до президента относно нейните ръководители и като назначава и определя кадрово движение на съдиите, прокурорите и следователите. Съветът осъществява и организаторски функции - определя броя на съдебните райони и седалищата на съдилищата, щата на кадрите на съдебната власт, техните възнаграждения, изготвя и внася в Министерския съвет проектобюджета на съдебната власт за включването му в общия държавен бюджет. Той има контролни функции - произнася се по решения, свързани с дисциплинарни дела спрямо съдии, прокурори и следователи; ежегодно изслушва информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби; по искане на главния прокурор взема решение за снемане имунитета на кадрите и за временното им отстраняване от длъжност.
Съдебната власт осъществява специфична държавна дейност, която качествено се отличава от тази на законодателната и изпълнителната власт, няма нищо общо с президентските правомощия и методи на дейност, отграничава се от Конституционния съд по много показатели.
Съдебната власт се реализира от държавни органи със специална компетентност - лица с юридическо образование, с прекаран едногодишен стаж по специалността и положен теоретико-практически изпит.
Дейността на органите на съдебната власт е процесуална. Тя се извършва по предвиден от процесуалните закони ред, по правилата на едно своеобразно производство.
Характерна е и инстанционността на разглеждане и решаване на делата-първа, въззивна (втора) и касационна инстанция, заедно с осигурени извънредни способи за защита на накърнени права и законни интереси.
Съдилищата разглеждат правни спорове, установяват факти с правно значение, реализират отговорностите на извършители на престъпления. Актовете на съдилищата имат сила на присъдено нещо - самите съдилища не могат по свой начин да ги изменят. Между едни и същи страни, по един и същи въпрос, на едно и също основание, случаят не може да се поставя на повторно разглеждане.
Съдебната власт осъществява функциите си на основата на определени от Конституцията и регламентирани в Закона за съдебната власт принципи.

 

[Глокая Куздра]

48. Защита срещу незаконно прекратяване на служебно правоотношение по Закона за държавния служител

Защитата се урежда от чл. 8 от ЗДС.
Незаконно е онова прекратяване по съществуващо служебно правоотношение което:
-Е извършено на несъществуващо в закона основание.
-Извършено е на предвидено закона основание но при непълен липсващ фактически състав.
- Извършено е при нарушение на основни процедурни правила.
При оспорване на законосъобразността на акта за прекратяване на служебното правоотношение в качеството му на индивидуален адм. акт.
При всички тези а и при други нарушения е представена възможността на служителя да се защити по съдебен ред.
Защитата по съдебен ред се упражнява чрез искова молба в защита и реализация на субективното публично право, което притежава съответното длъжностно лице.
Защитата по съдебен ред се осъществява посредством предвидените по чл. 121 от ЗДС възможности. Тези възможности се изразяват в алтернативното подаване на 4 вида искове.
Във връзка по произнасянето си по тях съда ще трябва да се произнесе и по въпроса за законосъобразността на уволнението което се явява ПРЕЮДИЦИАЛЕН (предварителен) на поставените за решаване въпроси в съответния иск.
Първото средство за защита е иск за отмяна на акта с които е прекратено служебното правоотношение. Този иск маже да се предяви КОМУЛАТИВНО (заедно) с някои от другите видове искове. Тежестта на доказване по този иск лежи върху органа по назначаването, тъй като той трябва да докаже законосъобразността на своите действия и по този начин да обори противните твърдения на служителя. Този иск е КОНСТИТУТИВЕН (този които поражда и права и задължения), а целта му е да се предизвика правна промяна, а именно признаване на уволнението за незаконно и отмяна на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Правомощията на съда в този случай се ограничени само до възможността да отмени или да потвърди актът за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът не може да заменя посоченото в акта основание за прекратяване с друго.

Втори иск иска за възстановяване на предишната служба. Чрез него служителя упражнява своето субективно преобразуващо право за възстановяване на предишната си държавна служба. Ако иска на служителят бъде уважен, той може да заеме предишната си длъжност ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви в съответната служба. В случай че не спази това изискване без уважителни причини служебните правоотношения се прекратяват отново без възможности за по нататъшно обжалване.

Трети иск иск за обезщетение за времето през което служителя не е бил на служба поради прекратяване на неговото служебно правоотношение. Този иск е осъдителен по своя характер и чрез него ищецът цели осъждането на ответника да му заплати обезщетение за вредите и загубите, които незаконосъобразно уволнения служител е понесъл от оставането си без работа но за не повече от 10 месеца. Вредите и загубите се изразяват в липсата на заплата и се измерват с времето през което служителя е останал без работа поради прекратяване на служебното правоотношение. При този иск тежестта на доказване пада върху ищеца като основна предпоставка за уважаването на този иск е уволнението да бъде признато за незаконно.

Искът за поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение писано в служебната книжка или в други документи. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение се посочва в акта и се вписва в служебната книжка на държавния служител, а също се отразява в служебното досие. Всички тези отбелязвания пораждат за служителя правния интерес да иска поправяна на посоченото основание. В случай, че той твърди че то е неправилно или неточно вписано. Ако е налице такава хипотеза съдът се разпорежда да бъде извършено вписване на правилното и точно основание за което е прекратено служебното правоотношение. В това се изразява и същността на този иск чрез които се упражнява едно субективно преобразуващо право на служителя за промяна на правоотношението чрез поправка на вписаното в служебната книжка основание или съответно в други документи. За разлика от останалите искове уважаването на този иск няма за предпоставка установяването на незаконност при прекратяване на служебното правоотношение.

 

[Глокая Куздра]

II. НОРМАТИВНИ АКТОВЕ ЗА АДВОКАТУРАТА

1. Придобиване права на адвокат: а) положителни предпоставки б) ограничения в) обжалване на решението на адвокатския съвет

Чл. 4. (1) Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:
1. да има завършено висше юридическо образование;
2. да има придобита юридическа правоспособност;
3. да има най-малко две години юридически стаж;
4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3;
5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.
(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на този закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) При условията на ал. 1 и 2 адвокат или младши адвокат може да стане и всеки дееспособен гражданин на държава - членка на Европейския съюз, завършил висшето си юридическо образование в Република България.

Чл. 5. (1) Не може да бъде адвокат:
1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.
(2) Не може да бъде вписано като адвокат лице, което:
1. е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество;
2. е държавен служител;
3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г. ) работи по трудово правоотношение, освен ако заема академична длъжност по правни науки във висше училище или научна организация;
4. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01. 09. 2005 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г. ) е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, юрисконсулт и разследващ полицай с висше юридическо образование, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност;
5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01. 09. 2005 г. ) е лишено от правоспособност като нотариус или частен съдебен изпълнител - за срока на лишаването.
(3) Лицата по ал. 1 могат да подават молба за вписване и преди да са отпаднали пречките по ал. 2, но вписването се извършва след отпадането на пречките.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г. ) Народните представители и лицата, заемащи академични длъжности по правни науки във висшите училища или в научните организации, се вписват и упражняват адвокатската професия, без да напускат работата или длъжността си.

Чл. 6. (1) Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи.
(2) Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен срок от подаването на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.

Чл. 7. (1) Решението на адвокатския съвет по чл. 6, ал. 2 се съобщава писмено на кандидата и на контролния съвет на адвокатската колегия.
(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичането на срока по чл. 6, ал. 2.
(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд.
(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.
(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.

 

[Глокая Куздра]

2. Упражняване на адвокатската професия: а) понятие и ограничения б) адвокатско пълномощно

Чл. 24. (1) Упражняването на адвокатската професия включва:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
(2) Пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж.

Чл. 25. (1) Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно.
(2) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание.
(3) Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.
(4) Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.
(5) Адвокатът има право да заверява преписи от даденото му пълномощно.

Чл. 26. (1) Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката.
(2) При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.

 

[Глокая Куздра]

3. Права на адвоката.

Чл. 29. (1) Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.
(2) Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба.
(3) Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на съда, на органа на досъдебното производство, на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи представител.
(4) Ако в срока по ал. 3 не е определен представител, адвокатският съвет извършва проверка само чрез своя представител.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г. ) Въз основа на доклада от проверката адвокатският съвет, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, разследващия полицай или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба.
(2) Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът да търси отговорност по общия ред.

Чл. 31. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.

Чл. 32. Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.

Чл. 33. (1) Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.
(2) Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.
(3) Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.
(4) Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.
(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и по отношение на младши адвоката и адвокатския сътрудник.

Чл. 34. (1) Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода.
(2) По време на срещите адвокатът има право да предава и получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.
(3) Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват, но срещите могат да бъдат наблюдавани.
(4) При свижданията адвокатът се легитимира само с адвокатска карта.

Чл. 35. (1) Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може той да организира защитата си.
(2) Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си.
(3) При условията на ал. 2 повереникът не дължи връщане на полученото възнаграждение.
(4) Когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, адвокатът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици.
(5) Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща.

Чл. 36. (1) Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
(2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
(3) При липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
(4) Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01. 03. 2008 г. ) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

Чл. 38. (1) Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Чл. 39. (1) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.
(2) Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
(3) По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:
1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;
2. заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката;
3. извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката;
4. други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента.
(4) За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.