Введение в законодательство Болгарии

[Глокая Куздра]

4. Задължения на адвоката.

Чл. 40. (1) Адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение.
(2) Адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.
(3) Адвокатът е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.
(4) При или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика.
(5) Адвокатът е длъжен да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения. Той е длъжен да не допуска въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси.
(6) Адвокатът е длъжен да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е. Адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет.
(7) Адвокатът е длъжен да влиза в съдебното заседание облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 41. Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на посредници.

Чл. 42. (1) Адвокатът не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика.
(2) Адвокатът има право да уточнява в коя област на правото практикува.
(3) Адвокатът може да посочва правните организации, в които членува, образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее.
(4) Адвокатът може да поддържа собствена интернет страница, съдържаща професионална информация, доколкото тя не противоречи на разпоредбите на този закон и на правилата на Етичния кодекс на адвоката.

Чл. 43. (1) Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка.
(2) Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, по което е бил съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по делото.
(3) Адвокатът не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна.
(4) Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни. По наказателни дела те не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси.
(5) Представителство и правни съвети на свързани лица може да се осъществяват само с предварителното им съгласие.
(6) Когато защитава интересите на юридическо лице, адвокатът е длъжен да не допуска те да бъдат накърнени от противоположни интереси на акционер, съдружник, управител, директор или друг, свързан с юридическото лице.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01. 01. 2006 г. ) (1) Адвокат, който е вписан в Националния регистър за правна помощ, е длъжен да осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, когато е определен за това.
(2) Адвокатът е длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.

Чл. 45. (1) Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето.
(2) Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент.

Чл. 46. Адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото.

Чл. 47. (1) Адвокатът е длъжен да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник, в продължение на 5 години от приключването им.
(2) Адвокатът е длъжен да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с изпълнението на възложената му работа.

Чл. 48. При напускане на колегията адвокатът е длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка след внасяне на дължимите вноски към адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви начина, по който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му дела. Едновременно с уведомлението адвокатът връща адвокатската си карта.

Чл. 49. (1) Адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет.
(2) Адвокат, който не е изпълнил задълженията си по ал. 1 за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори и да бъде избиран в тези органи.

Чл. 50. (В сила от 01. 01. 2005 г. ) (1) Адвокатът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова поотделно всеки от съдружниците си.
(2) Минималното задължително застрахователно покритие по застраховките се определя от Висшия адвокатски съвет.
(3) Висшият адвокатски съвет може да договаря с едно или повече застрахователни дружества на конкурсна основа общи условия за застраховане на риска "Професионална отговорност". Договорените общи условия се свеждат до знанието на членовете на адвокатските колегии в 14-дневен срок от договарянето им.
(4) Сключените от адвокати и адвокатски дружества застрахователни договори по ал. 1 със застрахователи, различни от тези по ал. 3, трябва да осигуряват покритие не по-малко от това по ал. 2.
(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и за чуждестранните адвокати, които упражняват адвокатската професия на основание чл. 10 и 11, освен ако докажат, че имат сключена аналогична застраховка в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.

Чл. 51. За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди.

 

[Глокая Куздра]

5. Статут на чуждестранния адвокат.

Чл. 10. (В сила от 01. 01. 2007 г. ) (1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.
(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от три месеца.
(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок от постъпване на молбата.
(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в 14-дневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.

Чл. 11. (В сила от 01. 01. 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Гражданин на държава - членка на Европейския съюз, придобил адвокатска правоспособност в държава - членка на Европейския съюз, съгласно нейното законодателство, може да упражнява адвокатска професия на територията на Република България под професионалното си звание по произход.

Чл. 12. (В сила от 01. 01. 2007 г. ) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) При оказване на съдействие и защита по определен случай чуждестранният адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва професионалното звание, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г. ) За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да удостовери наличието на адвокатска и процесуална правоспособност в държавата, в която е придобита. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства за тази правоспособност по реда на чл. 10 и посочване на съдебен адрес и представител за връчване на съобщения и призовки на територията на Република България.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г. ) Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат. В случаите, когато се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, чуждестранният адвокат удостоверява наличието на такъв стаж.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Чуждестранният адвокат, вписан в регистъра на чуждестранните адвокати, може да участва лично в професионалните сдружения на адвокатите в Република България.
(5) Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на Република България. В този случай той е длъжен да уведоми Висшия адвокатски съвет.

Чл. 13. (В сила от 01. 01. 2007 г. ) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Чуждестранният адвокат може да се установява трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от адвокатската колегия.
(2) Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към която прилага:
1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава - членка на Европейския съюз;
2. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г. )
3. писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство.
(3) Висшият адвокатски съвет се произнася по молбата с мотивирано решение.
(4) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда, предвиден в чл. 7, ал. 4 - 7.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) В 14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 3 Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, и изпраща съобщение за това до адвокатския съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, за вписване в регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия.
(6) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Адвокатският съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, извършва служебно вписването по ал. 5 в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
(7) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Висшият адвокатски съвет издава карта на чуждестранния адвокат в 14-дневен срок от вписването му в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(8) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) В Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати на съответната адвокатска колегия по изрично заявление на чуждестранния адвокат се вписва наименованието (фирмата) на групата, в която членува в държавата членка по произход.
(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) В срока по ал. 5 Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, за извършеното вписване на чуждестранния адвокат в Единния регистър на чуждестранните адвокати.

Чл. 14. (1) (В сила от 01. 01. 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., предишен текст на чл. 14, изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, и вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, може да извършва действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, само съвместно с български адвокат.
(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) При осъществяване на професионалната си дейност в Република България чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание на държавата - членка на Европейския съюз, в която е придобита адвокатската правоспособност, има правата и задълженията на българския адвокат. Той може да упражнява съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с български адвокати по реда на глава десета.

Чл. 15. (В сила от 01. 01. 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) След вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и тригодишно действително и непрекъснато упражняване на адвокатска професия под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, или след успешно полагане на приравнителен изпит чуждестранният адвокат може да поиска вписване в адвокатска колегия в Република България. Вписването в адвокатска колегия дава на чуждестранния адвокат права на български адвокат. Вписването в регистъра на адвокатите дава право на чуждестранния адвокат да практикува адвокатската професия под званието "адвокат".

Чл. 16. (В сила от 01. 01. 2007 г. ) За вписване в адвокатска колегия в Република България чуждестранният адвокат подава молба, към която прилага следните документи:
1. доказателства за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава, издадени преди не повече от три месеца;
2. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г. )
3. документ за успешно положен приравнителен изпит по българско право или документи, които доказват тригодишното му упражняване на адвокатска професия на територията на Република България.

Чл. 17. (В сила от 01. 01. 2007 г. ) (1) За вписване на основание тригодишното упражняване на адвокатска професия на територията на Република България чуждестранният адвокат представя на адвокатския съвет при колегията, пред която кандидатства, доказателства за броя и вида на делата, по които е работил в областта на българското право.
(2) Адвокатският съвет извършва проверка за действителното упражняване на адвокатската професия и при необходимост може да поиска от чуждестранния адвокат допълнителна писмена или устна информация и пояснения при спазване изискванията за поверителност на информацията.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г. )
(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) При постановяване на решение за вписване в регистъра на адвокатите на адвокатската колегия адвокатският съвет извършва вписването и изпраща препис от решението до Висшия адвокатски съвет за отписване от Единния регистър на чуждестранните адвокати, за което в 14-дневен срок се уведомява компетентният орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. )
(6) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) За вписване на основание приравнителен изпит по българско право чуждестранният адвокат представя документ за резултатите от него, издаден от Висшия адвокатски съвет.

Чл. 18. (В сила от 01. 01. 2007 г. ) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) На приравнителен изпит по българско право може да се яви чуждестранен адвокат, придобил висше юридическо образование по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, след изискуемия по правото на тази държава срок на обучение и след придобиване на адвокатска правоспособност по правото на държава - членка на Европейския съюз.
(2) Целта на изпита е проверка на познанията на чуждестранния адвокат в областта на българското право.
(3) Приравнителният изпит по българско право се полага пред комисия в състав: председател - председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на Висшия адвокатски съвет, и членове: съдия от Върховния касационен съд, съдия от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура и един хабилитиран преподавател или научен работник по правни науки. Членовете на комисията се назначават със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(4) Приравнителният изпит се провежда на български език в писмена и устна форма. Оценката от изпита е "издържал" или "неиздържал".
(5) За полагане на приравнителен изпит се заплаща такса в размер, определен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(6) Молбата за полагане на приравнителен изпит по българско право се подава до комисията чрез Висшия адвокатски съвет, като към нея се прилагат следните документи:
1. копие от легализиран превод на документ за самоличност;
2. копие от легализиран превод на дипломата или свидетелството за завършено висше юридическо образование;
3. копие и легализиран превод на документ, удостоверяващ адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита;
4. мотивационно писмо на български език;
5. документ за платена такса за явяване на изпит.

Чл. 19. (В сила от 01. 01. 2007 г. ) (1) Временното или окончателното отнемане на документа за правоспособност на чуждестранния адвокат от компетентния орган в държавата, в която той е придобил адвокатска правоспособност, автоматично води до лишаване на чуждестранния адвокат от правото да упражнява адвокатска професия в Република България.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г. ) Чуждестранният адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай, е длъжен да представя ежегодно до месец март актуализиран документ, удостоверяващ качеството му "адвокат" в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2006 г., в сила от 01. 01. 2007 г. ) (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) При осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай е длъжен да установи наличието на процесуална правоспособност, придобита в съответната държава.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Чуждестранният адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай, вписан в адвокатска колегия, упражнява действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби на български език.

 

[Глокая Куздра]

6. Съвместно упражняване на адвокатската професия: а) адвокатско съдружие. ; б) адвокатско дружество; в) договори между адвокати и адвокатски дружества

Адвокатско съдружие /Гражданско дружество по ЗЗД/
Чл. 52. (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат правилата за дружеството по чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото разпоредбите на тази глава не предвиждат друго. В договора се посочват и пределите на обединението.
(2) С договора за съдружие могат да се сдружават адвокати и адвокатски дружества, вписани в регистрите на различни адвокатски колегии.
(3) Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има значение и на съдебен адрес.

Чл. 53. (1) Договорът има действие след регистрирането му в адвокатския съвет.
(2) Отказът на адвокатския съвет да регистрира договора може да се обжалва пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието на адвокатския съвет, в което е постановен. Висшият адвокатски съвет се произнася по жалбата в 30-дневен срок. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от узнаването му по реда на чл. 7, ал. 7.
(3) В случаите, в които договорът е сключен между адвокати от различни адвокатски колегии, в него се посочва адвокатският съвет, който ще извърши регистрацията му.

Чл. 54. (1) Сдружените адвокати упражняват адвокатска дейност по начин, който предполага наличието на общи клиенти, което се счита обявено с регистрацията по чл. 53.
(2) В книжата си всеки от сдружените адвокати и адвокатски дружества може да посочва сдружаването с думите "в сдружение" или "в асоциация с", като изброяват останалите сдружени адвокати и адвокатски дружества или част от тях.

Чл. 55. Сдружените адвокати и адвокатски дружества не могат да представляват общи клиенти с противоречиви интереси.

Чл. 56. Прекратяването на договора за съдружие, приемането и напускането на адвокат или адвокатско дружество се регистрират в адвокатския съвет.

Адвокатско дружество
Чл. 57. (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Адвокатите и чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското дружество е юридическо лице.
(2) В адвокатското дружество не могат да членуват лица, които не са адвокати.
(3) Адвокат не може да бъде съдружник в повече от едно адвокатско дружество.
(4) Адвокатското дружество и съдружниците в него не могат да представляват клиенти, които имат противоречиви интереси.

Чл. 58. (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Адвокатското дружество се учредява с договор между двама или повече адвокати и/или чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Договорът се сключва в писмена форма и съдържа:
1. наименование на дружеството;
2. имената и адресите на канторите на адвокатите - съдружници;
3. седалището и адреса на дружеството;
4. предмет на дейност;
5. вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката за непаричните вноски;
6. начина на разпределение на приходите и разходите;
7. начина на управление и представителство на дружеството;
8. условията за приемане на нови съдружници;
9. условията за напускане на съдружници;
10. основанията за изключване на съдружник;
11. основанията за прекратяване на дружеството;
12. начина на ликвидация на дружеството.

Чл. 59. (1) В наименованието на дружеството се вписват думите "адвокатско дружество" и имената на един или няколко съдружници. Във всички книжа на дружеството, включително и пълномощните пред съда, задължително се вписват имената на всички съдружници.
(2) В наименованието на адвокатското дружество не могат да се използват други думи и имена освен имената на съдружниците.
(3) Когато наименованието съдържа името на съдружник, който напуска, то може да се запази само с негово съгласие. Когато съдружникът е починал, наименованието може да се запази със съгласието на неговите наследници.
(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) В случай че съдружник в адвокатско дружество е чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, който е съдружник във форма на съвместно упражняване на адвокатска дейност в държавата членка по произход, същият има право да използва наименованието (фирмата) й, като задължително посочва правния й статут.

Чл. 60. (1) Ако съдружниците са вписани в една адвокатска колегия, седалището на дружеството трябва да е в населено място в нейния район.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Ако съдружниците са адвокати и/или чуждестранни адвокати от различни колегии, седалището на дружеството се определя по общо съгласие на съдружниците в района на една от колегиите.
(3) Адресът на адвокатското дружество е в населеното място, в което е управлението на дейността му в района на колегията. В същото населено място трябва да се намира и кантората на поне един адвокат съдружник.
(4) В районите на други колегии дружеството може да открие кантори. Те подлежат на вписване в регистъра на адвокатските дружества.

Чл. 61. (1) Адвокатското дружество се вписва от адвокатския съвет в регистър с решение въз основа на заявление, подписано от всички адвокати, сключили учредителния договор. Към заявлението за вписване се прилага учредителният договор.
(2) Ако учредителите са вписани в различни колегии, те определят един адвокатски съвет, в чийто регистър се вписва дружеството. Този адвокатски съвет трябва да изиска удостоверение по заявлението от адвокатските съвети, в чиито колегии има вписани съдружници учредители. Удостоверението трябва да се даде в 14-дневен срок от получаването на искането за него.
(3) Адвокатският съвет разглежда заявлението в едномесечен срок от подаването му и се произнася с решение за вписване на дружеството. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Отказът на адвокатския съвет да впише дружеството подлежи на обжалване от всеки съдружник в 14-дневен срок от деня на получаването на съобщението чрез посочения в учредителния договор управителен съвет или управител на дружеството пред Висшия адвокатски съвет.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата в едномесечен срок с призоваване на жалбоподателите. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок по реда на чл. 7, ал. 7.
Чл. 62. (1) Към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските дружества.
(2) Адвокатското дружество се вписва в регистъра по ал. 1 при окръжния съд по седалището на дружеството въз основа на писмено заявление на управителния съвет или управителя, към което се прилагат:
1. препис от учредителния договор;
2. трите имена, постоянните адреси и нотариално заверени образци от подписите на лицето/лицата, които представляват адвокатското дружество;
3. (доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) препис-извлечение от регистъра на адвокатите, съответно от регистъра на чуждестранните адвокати при съответния адвокатски съвет за адвокатите съдружници;
4. препис от решението на адвокатския съвет за вписване на адвокатското дружество;
5. (нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) документи, доказващи необходимите обстоятелства за вписване на допълнение към наименованието на адвокатското дружество в случаите по чл. 59, ал. 4.
(3) На вписване в регистъра по ал. 1 подлежат следните обстоятелства:
1. данните от учредителния договор по чл. 58, ал. 1, т. 1 - 5 и т. 12;
2. имената на членовете на управителния съвет или управителя и на лицето/лицата, които представляват дружеството;
3. настъпилите промени по т. 1 и 2.
(4) Решението на съда за учредяване на адвокатските дружества се вписва в регистъра по ал. 1. От този момент дружеството възниква като юридическо лице.
(5) Действията на учредителите, извършени от името на адвокатското дружество преди вписването му в окръжния съд, пораждат права и задължения само за лицата, които са ги извършили, и преминават по право върху адвокатското дружество от момента на възникването му.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01. 03. 2008 г. ) Производството по вписването се извършва по реда на глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица" от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Преписи от съдебните решения за учредяване на адвокатското дружество, както и за промяна на обстоятелствата, подлежащи на вписване, се представят на съответния адвокатски съвет, както и на Висшия адвокатски съвет, за вписване на обстоятелствата в регистрите на адвокатските дружества.
(8) Регистърът по ал. 1 е публичен.

Чл. 63. (1) Адвокатското дружество може да премести седалището си в друго населено място, ако съдружник в адвокатското дружество има кантора там. Ако това населено място е в района на друга адвокатска колегия, адвокатското дружество е длъжно да подаде заявление за вписване в регистъра на тази колегия и в регистъра на съответния окръжен съд по новото седалище.
(2) Адвокатският съвет по новото седалище незабавно уведомява Висшия адвокатски съвет за отразяване на преместването в Единния регистър на адвокатските дружества и адвокатския съвет по старото седалище за заличаване на вписването в неговия регистър.

Чл. 64. Членуването в адвокатско дружество не ограничава адвоката съдружник за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е предвидено в договора. В това му качество той има всички права и задължения съгласно закона.

Чл. 65. Отношенията между съдружниците се уреждат по правилата на чл. 66, 67, 69 и 70, доколкото в дружествения договор не е предвидено друго.

Чл. 66. (1) Всеки съдружник е длъжен да внесе в дружеството определената в учредителния договор първоначална вноска. Съдружник, който не е изплатил или внесъл в определения срок вноската си, дължи законната лихва.
(2) Непаричната вноска, направена от съдружник, заедно с оценката й, направена от лицензиран оценител, се описват подробно в учредителния договор. Когато непаричната вноска има за предмет недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, нотариално заверено извлечение от договора се представя за вписване в службата по вписванията при районния съд по местонахождение на недвижимия имот. Собствеността върху непаричната вноска преминава върху дружеството от момента на вписването му в регистъра на съответния окръжен съд, а когато дружеството е вече вписано - от момента на вписване на съответната промяна.
(3) Всеки съдружник е длъжен да извършва възложената му от дружеството дейност в изпълнение на сключените от дружеството договори за правна помощ съобразно своята професионална квалификация.

Чл. 67. Всеки съдружник има право:
1. на участие в управлението на дружеството;
2. на част от печалбата;
3. да бъде осведомяван за хода на общите работи;
4. да преглежда книжата на дружеството, и
5. на ликвидационен дял.

Чл. 68. (1) Участието на съдружника в дружеството се прекратява:
1. по взаимно съгласие;
2. при смърт или поставяне под запрещение;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5;
4. при отписване от адвокатската колегия;
5. при изключване с решение на общото събрание;
6. с едностранно предизвестие.
(2) Прекратяването на участието е окончателно, когато отписването от колегията е завинаги. Когато съдружникът е лишен от правата да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 за определен срок или е отписан от колегията за определен срок, прекратяването на участието в дружеството е за същия срок.
(3) При прекратяване на участие в адвокатско дружество съдружникът или неговите наследници имат право на ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото имущество, и на част от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на членството.

Чл. 69. (1) Общото събрание се състои от съдружниците и взема решения за:
1. промени в учредителния договор;
2. приемане и изключване на съдружници и за прехвърляне на дружествен дял;
3. приемане на годишния отчет и баланс, за разпределение на печалбата;
4. избор на управител или управителен съвет измежду съдружниците;
5. придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
6. допълнителни вноски;
7. всички случаи, предвидени в закона.
(2) Общото събрание се свиква от управителя или управителния съвет най-малко веднъж годишно до 20 януари или по искане поне на една пета от съдружниците.
(3) Свикването става с писмена покана, получена най-малко 7 дни преди определената дата, ако не е предвидено друго в учредителния договор. Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство на дяловете на съдружниците. Те могат да се вземат и неприсъствено при заявено писмено съгласие на всички съдружници.

Чл. 70. (1) Дружеството се управлява от управителя или управителния съвет, който се състои от членове на дружеството, избрани измежду съдружниците за срок три години.
(2) Управителят или двама от членовете на управителния съвет осъществяват оперативното управление на дружеството и го представляват, включително и при сключването на договори за правна помощ с клиенти.
(3) Управителят или членовете на управителния съвет имат право на възнаграждение, което се определя при разпределението на печалбата на дружеството.
(4) Управителят или управителният съвет определят съдружника, на когото се възлага изпълнението по сключените договори за правна помощ, съобразно квалификацията и опита, натовареността и възможностите на съдружника. За възлагането управителят или управителният съвет искат мнението му.

Чл. 71. (1) За защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници.
(2) Доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество.

Чл. 72. (1) Всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента. Дружеството отговаря солидарно със съдружника до размера на направените вноски.
(2) Дружеството сключва застраховка за професионална отговорност на своите членове съгласно чл. 50.

Чл. 73. (1) Ако не е предвидено друго в дружествения договор, дружеството се прекратява:
1. по решение на съдружниците, взето с мнозинство на дяловете;
2. по решение на адвокатския съвет при системно нарушение на закона, както и на Етичния кодекс на адвоката, от дружеството или негови членове.
(2) При прекратяване на дружеството висящите дела и преписки се разпределят между съдружниците, за което клиентите се уведомяват незабавно.

Чл. 74. Решенията на общото събрание на дружеството или действията на управителя или на управителния съвет могат да се обжалват или оспорват от всеки съдружник в 7-дневен срок от вземането им пред адвокатския съвет.

Чл. 75. (1) След прекратяване на адвокатското дружество се открива производство по ликвидация.
(2) Ликвидацията се извършва от управителния орган или от определено от него лице.
(3) Ако не е определен ликвидатор по ал. 2, той се определя от окръжния съд по седалището на адвокатското дружество.
(4) Ликвидаторът се вписва в регистъра на окръжния съд. Той довършва текущите дела, събира вземанията, осребрява имуществото и удовлетворява кредиторите.
(5) Имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците.
(6) След удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на останалото имущество, дружеството се заличава от регистъра по искане на ликвидатора.
(7) Решението за заличаване от регистъра се обнародва в "Държавен вестник" и се отбелязва в регистъра на съответния съвет на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатските дружества.

Договори между адвокати и адвокатски дружества
Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или адвокатско дружество може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или с адвокатско дружество. С договора се уговаря извършването на определена правна работа или се поема съвместно работа по определени дела.

Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или адвокатско дружество може да сключи писмен срочен или безсрочен договор с друг адвокат или чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, за постоянна работа срещу определено възнаграждение. Ако друго не е уговорено в договора, възнаграждението се дължи месечно.
(2) В случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването на адвоката се извършва от адвоката или адвокатското дружество, сключили договора. В този случай възложителят извършва преупълномощаване със съгласието на клиента.
(3) За договора по ал. 1 намират приложение разпоредбите на договора за поръчка.
(4) Във всички случаи договорът по ал. 1 се прекратява с едномесечно писмено предизвестие, освен ако в договора е уговорено друго.

 

[Глокая Куздра]

7. Адвокатска колегия: а) понятие и органи; б) Общо събрание на адвокатската колегия

Общи разпоредби
Чл. 78. (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Адвокатите членуват в адвокатска колегия. Чуждестранният адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, членува в адвокатската колегия, в чийто регистър на чуждестранните адвокати е вписан.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистрите й адвокати.
(3) Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване.
(4) В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.

Чл. 79. Органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия.

Раздел II.
Общо събрание на адвокатската колегия

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г. ) Общото събрание се състои от адвокатите и чуждестранните адвокати, вписани в регистрите на адвокатската колегия.
(2) Общите събрания са редовни и извънредни.

Чл. 81. (1) Редовното общо събрание на колегията се свиква ежегодно в последната събота и неделя на месец януари.
(2) Общото събрание се свиква от адвокатския съвет чрез покана, обнародвана в "Държавен вестник", в която е обявен дневният ред, часът и мястото на провеждане на събранието. Поканата се обнародва най-малко един месец преди провеждане на събранието.
(3) След обнародването в "Държавен вестник" по ал. 2 в дневния ред на общото събрание задължително се включват въпроси по писмено искане поне на 1/3 от членовете на колегията, направено най-малко 20 дни преди датата на общото събрание.
(4) Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез адвокат-пълномощник са представени 2/3 от членовете на колегията. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от присъстващите членове.
(5) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(6) Гласуването е лично или чрез адвокат-пълномощник, вписан в същата адвокатска колегия. Пълномощниците трябва да бъдат представени в адвокатския съвет най-рано един ден преди събранието.
(7) Един адвокат-пълномощник не може да представлява повече от трима членове на колегията. Пълномощното се представя от упълномощителя в адвокатския съвет в деня преди събранието или от упълномощения при регистрацията му в деня на събранието. Списъкът на упълномощителите и на упълномощените се обявява на мястото на общото събрание.
(8) Решенията се взимат с явно гласуване, освен тези за избор на органи на адвокатската колегия.
Чл. 82. Редовното общо събрание:
1. разглежда отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и взема решения по него;
2. разглежда доклада на контролния съвет;
3. разглежда отчета на дисциплинарния съд;
4. приема бюджет на съвета на колегията за следващата финансова година;
5. определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет, дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд;
6. избира делегати за общо събрание на адвокатите в страната;
7. взема решение за разпореждане с недвижими имоти на адвокатската колегия
Чл. 83. (1) Извънредно общо събрание се свиква по решение на адвокатския съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на колегията.
(2) Ако адвокатският съвет не свика извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпването на искането, то се свиква задължително от Висшия адвокатски съвет.
(3) Извънредно общо събрание се свиква от адвокатския съвет и се провежда по реда, определен за свикване и провеждане на редовно общо събрание.
Чл. 84. Всеки член на адвокатската колегия има право да се запознае с проекторешенията и мотивите към тях, с решенията и протоколите от общото събрание.
Чл. 85. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват от всеки, който е имал право да участва в гласуването, пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок.
(2) Към жалбата по ал. 1 може да се присъедини всеки адвокат - член на същата колегия, и да я поддържа, включително и ако подателят я оттегли.
(3) До произнасяне по жалбата Висшият адвокатски съвет може да спре изпълнението на решението на общото събрание.

 

[Глокая Куздра]

8. Адвокатски съвет: а) състав и избор б) правомощия

Чл. 86. (1) Адвокатският съвет се състои от:
1. при колегии до 100 адвокати - не по-малко от петима основни и двама резервни членове;
2. при колегии над 100 адвокати - не по-малко от седем основни и двама резервни членове, а за София - не по-малко от единадесет основни и шест резервни членове.
(2) В основните членове се включва по право и председателят на адвокатския съвет.
(3) За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж.
(4) При невъзможност да се избират членове, отговарящи на изискванията по ал. 3, е допустимо избирането на членове на адвокатския съвет с най-малко 5 години юридически стаж.

Чл. 87. (1) Резервните членове участват в заседанието на адвокатския съвет със съвещателен глас.
(2) При напускане или отсъствие в продължение на три месеца на редовен член на адвокатския съвет той се замества с всички права от резервен член, получил най-голям брой гласове при избора.

Чл. 88. (1) Адвокатският съвет провежда редовното си заседание най-малко веднъж в месеца.
(2) Извънредни заседания се свикват по решение на адвокатския съвет или по писмено искане на 1/3 от основните членове на съвета, отправено до председателя на съвета. В случаите по изречение първо заседанието се свиква в 7-дневен срок от председателя, а при отказ то се свиква и от председателя на Висшия адвокатски съвет и се председателства от негов член.
(3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на адвокатския съвет. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите основни членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.
(4) Адвокатският съвет се произнася с решения, които обявява пред адвокатската колегия.
(5) Решенията на адвокатския съвет могат да се обжалват в 14-дневен срок от деня на заседанието по реда на чл. 7.

Чл. 89. Адвокатският съвет:
1. ръководи работата на адвокатската колегия, свиква общите събрания и изпълнява техните решения;
2. следи за изпълнението на бюджета на адвокатската колегия;
3. организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати и вписва адвокатите и младшите адвокати;
4. води регистрите на адвокатите, на младшите адвокати, на адвокатските дружества, на адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия в Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност;
5. защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на колегията;
6. следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията;
7. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията, като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него;
8. следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати;
9. посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и клиенти;
10. управлява и стопанисва имуществото на адвокатската колегия и се разпорежда с движими вещи;
11. ръководи и осъществява дейността за повишаване професионалната квалификация на адвокатите;
12. утвърждава щата на служителите към адвокатския съвет и определя техните възнаграждения;
13. определя комисии в помощ на дейността си;
14. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г. )
15. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01. 01. 2006 г. ) участва в организирането на правната помощ по реда на Закона за правната помощ;
16. свиква и организира общото събрание на колегията;
17. определя размера на месечната вноска, дължима от адвокатите към колегията;
18. осъществява и други функции, определени от закона;
19. регистрира адвокатските сдружения и организира вписването им в единния регистър.

Чл. 90. Секретарят на адвокатския съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на адвокатския съвет и финансово-стопанската дейност;
2. организира заседанията на адвокатския съвет и подготвя материалите за него;
3. ръководи и организира работата на щатните служители и на помощния персонал;
4. координира дейността на помощните органи на адвокатския съвет;
5. осигурява технически и административно цялата дейност на адвокатската колегия.

Председател на адвокатския съвет
Чл. 91. (1) За председател на адвокатския съвет се избира адвокат, който има най-малко 15 години юридически стаж.
(2) Ако няма кандидат, отговарящ на изискването по ал. 1, за председател може да бъде избран и адвокат с не по-малко от 10 години юридически стаж.

Чл. 92. Председателят на адвокатския съвет:
1. представлява адвокатската колегия;
2. организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет;
3. свиква и председателства заседанията на адвокатския съвет.

Чл. 93. (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председателя. Заместник-председателят или секретарят се заместват по избор от членовете на адвокатския съвет.
(2) Ако председателят напусне адвокатския съвет, нов председател се избира в едномесечен срок от извънредно общо събрание.

 

[Глокая Куздра]

9. Контролен съвет и дисциплинарен съд на адвокатската колегия.

Контролен съвет
Чл. 94. (1) Контролният съвет се състои от:
1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от трима членове;
2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от петима членове.
(2) За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж, а за председател - най-малко 15 години юридически стаж.
(3) При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискването на ал. 2, е допустимо избирането на членове на контролния съвет с най-малко 5 години юридически стаж и за председател на съвета - с 10 години юридически стаж.
(4) Контролният съвет избира председател от своя състав.

Чл. 95. (1) Контролният съвет следи за правилното упражняване на бюджета и стопанисването на имуществото на адвокатската колегия, за което изготвя и изнася доклад пред общото събрание.
(2) Контролният съвет има право да упражнява и текущ контрол, като при констатирани нарушения изготвя доклад до Висшия адвокатски съвет.
(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на адвокатския съвет със съвещателен глас.

Дисциплинарен съд
Чл. 96. (1) Дисциплинарният съд се състои от:
1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от петима членове;
2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от седем членове, а за София - не по-малко от девет членове.
(2) За членове на дисциплинарния съд могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 5 години адвокатски стаж, а за председател - най-малко 10 години адвокатски стаж.

Чл. 97. На дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия.

Чл. 98. (1) Дисциплинарният съд заседава в състав: председател и двама членове. Старшинството им се определя от продължителността на адвокатския им стаж.
(2) Съставите са постоянни и се определят с решение на всички членове на дисциплинарния съд.

 

[Глокая Куздра]

10. Обжалване актовете на органите на адвокатската колегия.

Чл. 7. (1) Решението на адвокатския съвет по чл. 6, ал. 2 се съобщава писмено на кандидата и на контролния съвет на адвокатската колегия.
(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичането на срока по чл. 6, ал. 2.
(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд.
(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.
(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.

Актове, които се обжалват пред ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
Отказът за вписване НА АДВОКАТ или МЛАДШИ АДВОКАТ или за издаване на адвокатска карта
Решението за отписване на адвокатската колегия поради наличието на пречки за упражняване на адвокатската професия
Отказът на адвокатския съвет да регистрира договора за адвокатско съдружие
Отказът на адвокатския съвет да регистрира адвокатското дружество

Актове, които се обжалват пред ВКС
Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати,
Решението на ВАдв. Съвет по отказа за регистриране на договор за адвокатско съдружие от съответната адвокатска колегия.
Решението на ВАдв. Съвет по отказа за регистриране на адвокатско дружество от съответната адвокатска колегия.
Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7.
Решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора на органите на адвокатската колегия

 

[Глокая Куздра]

11. Висши органи на адвокатурата.

1. Общо събрание на адвокатите от страната
2. Висш адвокатски съвет
3. Председател на Висшия адвокатски съвет
4. Висш контролен съвет
5. Висш дисциплинарен съд

Общо събрание на адвокатите от страната
Чл. 111. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 15 януари на адвокатските колегии. В поканата се посочват дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието.
(2) Адвокатските съвети са длъжни да уведомят избраните от общите събрания на колегиите делегати за свикването на общото събрание на адвокатите от страната.
(3) Общото събрание на адвокатите от страната се провежда през последната събота и неделя на месец февруари и се счита за редовно, ако присъстват 2/3 от делегатите. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда независимо от броя на присъстващите.
(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите адвокати. Гласуването е явно, освен за избор на Висш адвокатски съвет и на негов председател, на Висш контролен съвет и на Висш дисциплинарен съд и негов председател.
(5) Допуска се гласуване по пълномощие, като един делегат може да представлява само един делегат. Упълномощеният представя изрично пълномощно при регистрацията си за участие в общото събрание на адвокатите от страната.

Чл. 112. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се състои от представители на адвокатските колегии при норма на представителство един делегат на 40 адвокати.
(2) Ако колегията е с по-малко от 40 членове, тя се представлява от един делегат.
(3) Когато броят на членовете на колегията е с над 40 членове, но не съответства на установена норма на представителство, на повече от 20 членове се избира един делегат.
(4) В общото събрание на адвокатите от страната участват по право без право на глас председателите и секретарите на адвокатските съвети, както и членовете на висшите органи на адвокатурата.
(5) Делегатите, избрани за общото събрание, запазват мандата си до следващото общо събрание.

Чл. 113. Общото събрание на адвокатите от страната:
1. разглежда и приема отчета на Висшия адвокатски съвет, доклада на Висшия контролен съвет и отчета на Висшия дисциплинарен съд;
2. избира председател и членове на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и членове на Висшия контролен съвет.

Чл. 114. (1) Доколкото в този раздел не е предвидено друго, изборът на членове и председател на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и на членове на Висшия контролен съвет, се извършва от общото събрание на адвокатите от страната по правилата, предвидени за избор на органи на адвокатската колегия.
(2) Членовете и председателите на висшите органи на адвокатурата се избират за срок 4 години.
(3) Предложенията за кандидатите за членове на съответните органи, включително за председател на Висшия адвокатския съвет и на Висшия дисциплинарен съд, трябва да бъдат направени във Висшия адвокатски съвет в 30-дневен срок преди датата на общото събрание.
(4) В 14-дневен срок преди деня на избора избирателната комисия изпраща на адвокатските съвети предложените кандидатури, които незабавно ги обявяват.

Чл. 115. (1) Никой не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата в един орган.
(2) Не може да бъде избиран за член на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд адвокат, който е избран в адвокатски съвет, контролен съвет или дисциплинарен съд на адвокатска колегия.

Чл. 116. (1) Делегат на общото събрание на адвокатите от страната може да оспори законосъобразността на избора с жалба чрез Висшия адвокатски съвет пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от избора.
(2) Върховният касационен съд разглежда жалбата в 14-дневен срок от постъпването й в открито заседание в състав под председателството на председателя на съда и с участието на главния прокурор или негов заместник и се произнася с решение в 14-дневен срок.
(3) Когато изборът е незаконосъобразен, Върховният касационен съд предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Общото събрание на адвокатите от страната се свиква в едномесечен срок от съобщаване на решението на Върховния касационен съд за провеждане на нов избор.
(4) До избора на нови органи досегашните продължават да изпълняват задълженията си.

Висш адвокатски съвет
Чл. 117. Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище град София.

Чл. 118. (1) Висшият адвокатски съвет се състои от петнадесет членове и десет резервни членове.
(2) Резервните членове участват в заседанията на съвета със съвещателен глас.
(3) За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.
(4) При напускане или отсъствие в продължение на повече от три месеца на редовен член той се замества с всички права от резервния член, получил най-много гласове при избора.

Чл. 119. (1) Висшият адвокатски съвет избира от основните си членове двама заместник-председатели и секретар.
(2) Висшият адвокатски съвет определя помощни органи, които се ръководят от членове на съвета.

Чл. 120. (1) Висшият адвокатски съвет заседава най-малко веднъж в месеца. Съветът може да бъде свикан на извънредно заседание от председателя или от 1/3 от членовете с писмена покана до останалите, изпратена в 14-дневен срок преди заседанието.
(2) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на Висшия адвокатски съвет. Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.
(3) В заседанията на Висшия адвокатски съвет със съвещателен глас може да участват: 1/4 от председателите на адвокатските съвети от страната; председателят на контролния съвет и председателят на дисциплинарния съд. В рамките на мандата на Висшия адвокатски съвет всеки един от председателите на адвокатските съвети има участие за срок от една година по ред, установен от Висшия адвокатски съвет. В заседанията на Висшия адвокатски съвет може да участва и заместник-председател на Софийската адвокатска колегия.

Чл. 121. (1) Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона, и приема Етичния кодекс на адвоката.
(2) По въпроси от текущата си дейност, както и в случаите, предвидени в този закон, Висшият адвокатски съвет се произнася с решение.

Чл. 122. (1) Висшият адвокатски съвет:
1. свиква и провежда общо събрание на адвокатите от страната и подготвя и представя отчет пред него;
2. определя встъпителните вноски и годишните вноски на адвокатите за бюджета на Висшия адвокатски съвет въз основа на продължителността на адвокатския стаж;
3. се произнася по жалби срещу избори на органи на адвокатски съвети;
4. се произнася по жалби срещу решения на общи събрания на адвокатската колегия и срещу решения на адвокатски съвети;
5. се произнася по жалби срещу решения на адвокатските съвети относно допускането до изпит на адвокати и младши адвокати и срещу отказа за вписване в единните регистри;
6. изготвя образци за документи и книжата на адвокатските колегии и адвокатските съвети, които се водят от адвокатските съвети, и образци на протоколите на избирателната комисия и изборното бюро;
7. поддържа единните регистри на адвокатите, на младшите адвокати и на адвокатските дружества;
8. води Единния регистър на чуждестранните адвокати, на които е признато правото да се явяват като защитници пред български съд;
9. организира център за обучение на адвокати и определя условията и програмите за обучение за повишаване на квалификацията им;
10. управлява и стопанисва имуществото на Висшия адвокатски съвет;
11. дава становище по проекти за нормативни актове и прави предложения за усъвършенстване на законодателството;
12. прави предложения до председателя на Върховния касационен съд и до председателя на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения и изготвя становища по тях;
13. приема щата и определя възнагражденията на служителите;
14. осигурява и одобрява разходите, свързани с дейността на Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд.
(2) Решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата.
Чл. 123. (1) Главният секретар на Висшия адвокатски съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на Висшия адвокатски съвет и финансово-стопанската дейност;
2. организира заседанията и подготвя материалите за тях;
3. координира дейността на секретарите на адвокатските съвети в страната;
4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал;
5. координира дейността на помощните органи на съвета;
6. осигурява технически и административно цялата дейност на Висшия адвокатски съвет.
(2) При отсъствие главният секретар се замества от определен от председателя член на Висшия адвокатски съвет.

Председател на Висшия адвокатски съвет
Чл. 124. (1) Председателят на Висшия адвокатски съвет организира и ръководи работата на съвета и го представлява.
(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет изпълнява задължения, произтичащи от закона, наредбите, решенията на общото събрание на адвокатите от страната и решенията на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 125. (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председател по старшинство, а при напускане се избира нов председател от извънредно общо събрание на адвокатите от страната.
(2) Правомощията на председателя се прекратяват с изтичане на мандата, подаване на оставка, трайна невъзможност да изпълнява задълженията си поради тежко заболяване, за срок по-дълъг от една година, или смърт.

Висш контролен съвет
Чл. 126. (1) Висшият контролен съвет се състои от петима членове. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.
(2) Контролният съвет избира председател от своя състав.
Чл. 127. (1) Висшият контролен съвет извършва проверки на финансовата дейност на Висшия адвокатски съвет и контролира дейността на контролните съвети на адвокатските колегии.
(2) Висшият контролен съвет се отчита пред общото събрание на адвокатите от страната.

Висш дисциплинарен съд
Чл. 128. Висшият дисциплинарен съд се състои от петнадесет членове, в това число председател. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. Старшинството на членовете на Висшия дисциплинарен съд се определя по продължителността на адвокатския им стаж.

Чл. 129. (1) На Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд.
(2) Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии.

Чл. 130. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делата в състав председател и четирима членове. Делата срещу членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд се разглеждат от 7-членен състав, председателстван от председателя на Висшия дисциплинарен съд.
(2) Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7.

 

[Глокая Куздра]

12. Дисциплинарни нарушения и наказания. Дисциплинарно производство.

Дисциплинарни нарушения и наказания
Чл. 131. За неизпълнение на задълженията си адвокатът и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 132. Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията по този закон и Етичния кодекс на адвоката, на наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите събрания, както и:
1. нарушаване на адвокатската тайна;
2. пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента;
3. системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения;
4. лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в нарушение на този закон;
5. уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност;
6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01. 01. 2005 г. ) приемане и осъществяване на правна помощ не по установения от закона ред;
7. укриване на важни обстоятелства при приемането за адвокат;
8. системно неизпълнение на задълженията като член на управителен, контролен или дисциплинарен орган на адвокатурата;
9. нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други адвокати или адвокатски сдружения;
10. уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала.

Чл. 133. (1) За извършено дисциплинарно нарушение на адвоката се налагат следните наказания:
1. порицание;
2. глоба от една до осем минимални работни заплати;
3. лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една до три години;
4. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 18 месеца;
5. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до 5 години при повторно нарушение.
(2) Наказанията по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се налагат заедно с друго наказание. Глобата се събира в полза на адвокатската колегия.
(3) Дисциплинарните наказания се налагат, като се вземат предвид формата на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
(4) В маловажни случаи на нарушения председателят на дисциплинарния съд може да направи лично предупреждение на провинилия се адвокат.

Чл. 134. (1) Дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението, както и при смърт на извършителя.
(2) По отношение на спирането и прекъсването на давността се прилагат съответните разпоредби на Наказателния кодекс.
(3) Образуването на наказателно или административнонаказателно производство не изключва дисциплинарната отговорност и не спира давността.

Чл. 135. (1) Всеки дисциплинарно наказан адвокат може да бъде реабилитиран от Висшия дисциплинарен съд, в случай че в продължение на три години от изтичане на изтърпяването на наказанието не е извършил друго дисциплинарно нарушение, спрямо него няма друго висящо дисциплинарно производство и е възстановил вредите, причинени от дисциплинарното нарушение, както и разноските по дисциплинарното дело.
(2) При реабилитация решението за дисциплинарно осъждане се заличава от досието на реабилитирания адвокат.
(3) Реабилитация може да се иска и от наследниците на наказания адвокат.
(4) Реабилитацията заличава всички последици от дисциплинарното наказание.

Дисциплинарно производство
Чл. 136. (1) Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) Анонимните съобщения не представляват законен повод за образуване на дисциплинарно производство.
(3) Достатъчно данни за образуване на дисциплинарно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение за извършено дисциплинарно нарушение.

Чл. 137. (1) След постъпване на съобщение за извършено дисциплинарно нарушение адвокатският съвет е длъжен да уведоми адвоката, който може да даде обяснение в 7-дневен срок от уведомлението.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 председателят на адвокатския съвет възлага на докладчик - основен или резервен член на съвета, извършването на проверка за наличие на основание за образуване на дисциплинарно производство. Проверката следва да се извърши в едномесечен срок.
(3) На докладчика може да бъде направен отвод, когато адвокатът има основателни съмнения в неговата безпристрастност. Докладчикът е длъжен да се отведе сам, ако са му известни обстоятелства, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност. При отвод председателят на съвета определя нов докладчик.
(4) В случай че проверката трябва да се извърши в района на друга адвокатска колегия, тя може да се изпълни по делегация от докладчик, определен от председателя на адвокатския съвет, в чийто район ще се извърши действието.
(5) След приключване на проверката в първото заседание на адвокатския съвет докладчикът докладва писмено за резултата й. В същото заседание адвокатският съвет се произнася с решение за образуване или отказ да се образува дисциплинарно производство. При необходимост адвокатският съвет разпорежда извършването на допълнителна проверка в 14-дневен срок. Ново връщане за проверка е недопустимо.
(6) Отказът за образуване на дисциплинарно производство може да се обжалва от заинтересуваното лице в 14-дневен срок от съобщението пред Висшия адвокатски съвет.
(7) Дисциплинарно обвинение се изготвя, внася и поддържа пред дисциплинарния съд от докладчика, извършил проверката по конкретния случай, или от определен от адвокатския съвет член на съвета. Решението заедно с преписката и копие от досието на адвоката се изпраща на дисциплинарния съд.
(8) Компетентният дисциплинарен съд е дисциплинарният съд на колегията, в която е вписан адвокатът, съответно Висшият дисциплинарен съд в случаите по чл. 129, ал. 1.
(9) За извършено дисциплинарно нарушение извън пределите на страната решението за образуване или отказът да се образува дисциплинарно производство се взема от Софийския адвокатски съвет, а дисциплинарното дело се разглежда от дисциплинарния съд при Софийската адвокатска колегия.
(10) Адвокатският съвет уведомява компетентния орган в държавата, където чуждестранен адвокат, който упражнява адвокатска професия в България, е придобил адвокатска правоспособност, за извършеното от него дисциплинарно нарушение и му изпраща препис от решението за образуване на дисциплинарно производство, като при поискване му предоставя и всички налични данни и доказателства, събрани в хода на проверката.

Чл. 138. (1) Председателят на дисциплинарния съд образува дисциплинарно дело и определя състава, който ще го разгледа.
(2) Заседанието по дисциплинарното дело се насрочва не по-късно от един месец от образуването му.
(3) Препис от дисциплинарното обвинение с писмените доказателства, заедно с уведомление за датата на заседанието, се изпраща на адвоката.
(4) Адвокатът може в 7-дневен срок от получаването да направи възражение и да посочи доказателства в негова подкрепа.

Чл. 139. (1) Дисциплинарният съд разглежда делото с участието на обвинителя, дисциплинарно обвинения адвокат и заинтересуваното лице. Неявяването на дисциплинарно обвинения адвокат не е пречка за разглеждане на делото.
(2) Ако дисциплинарно обвиненият адвокат не е уведомил адвокатския съвет за промяна на своя адрес, обявлението за образуване на дисциплинарно производство и за неговото насрочване се поставя в адвокатския съвет, като призоваването му се смята за редовно. Същото правило важи и за заинтересуваното лице, ако е променило адреса си, без да уведоми адвокатския съвет.
(3) Член на състава на съда подлежи на отвод, ако са налице основанията по чл. 137, ал. 3.
(4) Дисциплинарно обвиненият адвокат има право на адвокатска защита.
(5) Дисциплинарният съд допуска доказателствата, които са от значение за изясняване на делото.
(6) В дисциплинарното производство се прилагат правилата на Наказателнопроцесуалния кодекс, доколкото в този закон не се съдържат други правила.

Чл. 140. (1) Дисциплинарният съд се произнася с решение, с което налага дисциплинарно наказание на адвоката или го оправдава.
(2) Решението се взема на тайно съвещание с мнозинство на членовете на състава и се обявява чрез прочитането му от председателя на състава.
(3) Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което се прилага към решението.
(4) Мотивите на решението и мотивите на особеното мнение се изготвят и обявяват заедно с решението. По изключение съставът може да постанови те да се депозират в 7-дневен срок от обявяване на решението.

Чл. 141. (1) Решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от обявяването му чрез дисциплинарния съд до Висшия дисциплинарен съд.
(2) Висшият дисциплинарен съд насрочва делото и го разглежда в срок не по-дълъг от един месец.
(3) При разглеждане на дело във Висшия дисциплинарен съд задължително участва член на Висшия адвокатски съвет, който дава становище по основателността на жалбата.

Чл. 142. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делото по реда на чл. 138 - 140.
(2) Висшият дисциплинарен съд може да събира нови доказателства по искане на страните и служебно.

Чл. 143. (1) Разноските по дисциплинарното дело са за сметка на наказания, а в случаите на оправдаване - за сметка на адвокатския съвет, ако са направени преди внасяне на обвинението в дисциплинарния съд, и за сметка на дисциплинарния съд, от който делото е разгледано.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01. 03. 2008 г. ) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията.

Чл. 144. (1) Адвокатският съвет вписва дисциплинарното наказание в досието на адвоката и изпраща препис от решението на Висшия адвокатски съвет, за да се отбележи в Единния регистър на адвокатите.
(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет предприема действия за обнародване в "Държавен вестник" на решението, с което се налага дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5.

Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01. 03. 2008 г. ) Принудителното изпълнение на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание глоба, се допуска по искане на адвокатската колегия по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 146. Адвокатският съвет съхранява архива с решенията за налагане на дисциплинарни наказания до напускане на колегията от адвоката, но не по-малко от 15 години, освен ако адвокатът е починал.

 

[Глокая Куздра]

13. Етичен кодекс на адвоката.
Раздел I.
ВЪВЕДЕНИЕ
Чл. 1. (1) В правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля. Неговите задължения не се изчерпват с изпълнението на дадения му мандат, а произтичат и от традициите на вековната професия. Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава.
(2) За да може да бъде спечелено и запазено уважението, необходимо за осъществяване на посочените в ал. 1 функции, адвокатът изпълнява непрестанно многообразните си правни и етични задължения към:
1. клиента;
2. адвокатската професия като цяло и в частност към всеки колега;
3. съдебната власт и другите власти, пред които адвокатът защитава каузата на своя клиент или го представлява;
4. обществото, за което съществуването на свободната и независимата адвокатска професия, подчинена на собствените си правила, е същностна гаранция за опазване на законността и на правата на човека, евентуално противопоставени на силата на държавната власт и/или на интересите на отделни части от обществото.

Естество на правилата за професионално поведение
Чл. 2. (1) Адвокатът приема и спазва правилата за професионално поведение доброволно, за да се осигури точното изпълнение на неговите функции. Неспазването на тези правила от адвоката е основание за дисциплинарната му отговорност.
(2) Дисциплинарното производство се осъществява справедливо, за да бъдат налаганите санкции ефективни, обосновани и съобразени със степента на нарушенията.

Раздел II.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Независимост
Чл. 3. (1) При упражняване на професията си адвокатът е независим.
(2) Адвокатът действа в съответствие със закона, с правилата на този кодекс и законните интереси на клиента, не се влияе от личните си интереси, не се поддава на външен натиск или на чуждо въздействие и предоставя правна помощ, ръководейки се от вътрешното си убеждение.
(3) Адвокатът се противопоставя на всяко посегателство върху неговата независимост и не нарушава професионалната етика с цел да се хареса на клиента, на властите или на трети лица.

Доверие и почтеност
Чл. 4. Взаимоотношенията между адвоката и неговия клиент се градят на основата на доверието, което е и в основата на отношенията между адвокатите и между тях и властите. Такива отношения не могат да съществуват, ако има съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на адвоката.

Поверителност
Чл. 5. (1) Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Опазването на професионалната тайна е основно и първостепенно задължение на адвоката.
(2) Адвокатът пази в тайна всяко узнато от него при и по повод упражняване на дейността си поверително сведение.
(3) Адвокатът изисква опазването на професионалната тайна от своя персонал и от всяко лице, с което си сътрудничи в професионалната дейност.
(4) Адвокатът може да разкрие поверителна информация само доколкото това е необходимо, за да се защити в хода на гражданско-правни, административно-правни, наказателно-правни, дисциплинарни или други производства, свързани със спор между него и неговия клиент.

Спазване на правилата за професионално поведение при упражняване на професията в чужда държава
Чл. 6. Адвокатът спазва правилата на професионално поведение на адвокатурата на чуждата държава, в която упражнява дейността си.

Несъвместимост
Чл. 7. (1) За да може адвокатът да осъществява функциите си с необходимата независимост и по начин, съобразен с професионалните му задължения, упражняването на някои длъжности или професии е несъвместимо с адвокатската професия. Недопустимо е упражняването на дейности и извършването на действия, които влизат в противоречие със същността на адвокатската професия, ограничават или премахват независимостта й или накърняват достойнството и доброто й име.
(2) Адвокатът, който е установен и в друга държава-членка на Европейския съюз, или развива дейност в нея, спазва правилата за несъвместимост, приложими спрямо адвокатите в тази държава.

Разгласа за професионалната дейност
Чл. 8. (1) Адвокатът може да осведомява обществеността за данните относно неговата професионална дейност, които са вписани в адвокатския регистър.
(2) Адвокатът може да предоставя информация за професионалната си дейност чрез различни средства за масово осведомяване, електронни средства за комуникация или по друг начин, доколкото се спазват изискванията на ал. 1.
(3) Адвокатът не може да:
1. рекламира своята дейност;
2. прави сравнение с други адвокати относно качеството на адвокатската си работа, обема и успеха на практиката си, размера на адвокатското си възнаграждение;
3. обещава постигането на конкретни резултати;
4. обявява имената на свои клиенти.
(4) Адвокатът или негов съдружник не може да предлага услугите си на бъдещ клиент лично, чрез посредник или по друг начин, освен в случаите, когато адвокатът има семейна, роднинска или предходна професионална връзка с лицето.
Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на посредници.
(5) Разпоредбите по ал. 1 - 3 се отнасят и до изработването на брошури, бланки, табели и визитни картички.

Отстояване на законните интереси на клиента
Чл. 9. При упражняване на професията адвокатът във всичките си действия се ръководи от интересите на своя клиент, като спазва закона и правилата за професионално поведение. Той поставя интересите на клиента над своите и тези на своите близки и колеги.

Забрана за дискриминация
Чл. 10. Във всичките си дейности адвокатът не може да осъществява дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Раздел III.
ОТНОШЕНИЯ С КЛИЕНТИТЕ
Възникване и прекратяване
Чл. 11. (1) Адвокатът действа само по пълномощие на своя клиент освен в случаите, когато е натоварен от друг адвокат, представляващ този клиент, или от компетентен орган.
(2) Адвокатът е длъжен да положи разумни усилия, за да узнае самоличността на лицето или компетентността и правомощията на органа, който го упълномощава, когато особени обстоятелства пораждат основателни съмнения относно данните за тях.
(3) Адвокатът е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Той осведомява клиента си за развитието на възложената му работа и при поискване отговаря на въпроси, поставени му от клиента във връзка с провежданата защита.
(4) Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която не разполага с време, знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и компетентност, освен ако ще си сътрудничи с адвокат, притежаващ тези знания и компетентност.
(5) Адвокатът е длъжен при поискване да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с възложената му работа.

Отказ от представителство
Чл. 12. (1) Адвокатът не може да се отказва от поетото представителство освен в предвидените от закона случаи.
(2) Адвокатът, който се откаже от поетото представителство, е длъжен своевременно да уведоми клиента, за да може той да организира защитата си.
(3) Основанието за отказ от представителство не подлежи на огласяване освен в случаите по чл. 5, ал. 4.

Забрана за представителство и защита на лица с противоречиви интереси (конфликт на интереси)
Чл. 13. (1) Адвокатът не може да съветва, да представлява или да действа от името на две или повече страни по един и същи въпрос, ако му е известно, че съществува противоречие в интересите им.
(2) В случаите, когато съществува риск от възникване на противоречие в интересите, адвокатът е длъжен да уведоми всички заинтересувани страни и да получи съгласието им преди да поеме ангажимент да ги представлява.
(3) При възникване на противоречия в интересите на клиентите, адвокатът е длъжен да се опита да ги помири, а в случай на неуспех да преустанови даването на съвети, оказването на съдействие и осигуряването на защита или процесуално представителство в конкретния случай.
(4) Адвокатът е длъжен да откаже защитата на нов клиент, ако съществува риск за нарушаване на изискванията за поверителност спрямо предишен клиент или ако сведенията, които адвокатът е придобил при или по повод воденето на делата на предишен клиент, биха дали неоправдано предимство. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато информацията е получена от адвоката при упражняване на предходна дейност като държавен служител, съдия, прокурор, следовател, дознател, нотариус или юрисконсулт.
(5) Адвокатът отказва даване на съвети, оказване на съдействие, защита или процесуално представителство на клиент, когато има риск да възникне противоречие с личните интереси на адвоката или с интересите на негови близки, както и в случаите, когато след поемането на възложената работа възникне такова противоречие.
(6) Когато адвокат упражнява професията в сдружение или сътрудничество по Закона за адвокатурата, разпоредбите по чл. 13, ал. 1 - 5 се прилагат по отношение на всички адвокати - съдружници или сътрудници.

Възнаграждение
Чл. 14. (1) Размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и клиента. При липса на договор размерът на възнаграждението се определя съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
(2) Размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и оправдан, но не може да е по-нисък от предвидения минимум в наредбата на Висшия адвокатски съвет.
(3) Адвокатът е длъжен предварително да уведоми клиента си за пълния размер на искания от него хонорар.
(4) В случаите на процесуално представителство пред съда хонорарът се уговаря поотделно за всяка инстанция.
(5) Адвокатското възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.

Забрана на уговорки за придобиване на дял от предмета на спора (pactum de quota litis)
Чл. 15. Адвокатът няма право преди приключването на делото да сключва с клиента си споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение се определя като дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор.

Заплащане на възнаграждение и разноски
Чл. 16. (1) Възнаграждението се заплаща по начин, уговорен между адвоката и клиента.
(2) Когато адвокат поиска предплата срещу възнаграждение и/или разноски, тя не може да превишава общия размер на договореното възнаграждение и на вероятните разходи във връзка с възложената работа.
(3) Ако не е направено поисканото предплащане, адвокатът може да се откаже или да се оттегли от работата, като спази изискванията по чл. 12, ал. 2.

Забрана за поделяне на възнаграждението с лице, което не е адвокат
Чл. 17. (1) Заплатеното на адвоката възнаграждение не може да се поделя с лице, което не е адвокат.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага за сумите, с които адвокат удовлетворява наследници на починал колега или оттеглил се от професията колега в качеството на приемник на работата му.

Алтернативни способи за разрешаване на спора. Ползване на безплатна правна помощ
Чл. 18. (1) Адвокатът се стреми да постигне ефикасно разрешение на спора на своя клиент. Адвокатът информира и консултира клиента относно възможностите за постигане на спогодба, споразумение, помирение и/или за наличието на алтернативни способи за разрешаване на спора.
(2) В случаите, когато клиентът има право на служебна защита или на други форми на безплатна правна помощ, адвокатът е длъжен да го уведоми за тази възможност.

Клиентски средства
Чл. 19. (1) Когато на адвоката са предоставени средства на клиентите му или за тяхна сметка на трети лица (наричани "клиентски средства"), той е длъжен да направи необходимото за тяхното опазване и точно отчитане, като спазва следните правила:
1. клиентските средства се държат в отделна банкова сметка, като титуляр на сметката може да бъде клиентът или адвокатът от името на клиента, освен ако клиентът изрично или по подразбиране е разрешил да получат друго предназначение; клиентските средства се съхраняват отделно от личните средства на адвоката;
2. всяка сметка, открита на името на адвоката, по която се влагат клиентски средства, показва в наименованието си, че вложените в нея средства се държат за сметка на клиентите на адвоката;
3. средствата, внесени в клиентските сметки, могат да се използват само по предназначението им; лихвите, получени от клиентските средства, остават в полза на клиента; разходите по поддържането на сметката са за сметка на клиента;
4. клиентските средства се предават на клиентите при поискване или според определените от тях условия.
(2) Освен по силата на нормативни разпоредби в различен смисъл, по нареждане на съда или при изрично или подразбиращо се съгласие на клиента, за когото се извършва плащането, са забранени плащания с клиентски средства за сметка на клиента в полза на трето лице, включително и
1. плащанията, направени на един клиент или за един клиент със средства, принадлежащи на друг клиент;
2. плащането на възнаграждението на адвоката.
(3) Адвокатът дължи пълна и точна сметка за всички действия с клиентските средства.
(4) При управление и разпореждане с клиентски средства адвокатът, който упражнява дейност в друга държава със съгласието на органите на българската адвокатура и на адвокатурата на приемащата държава, се съобразява с правилата в приемащата държава. В този случай адвокатът е длъжен да уведоми клиента си, че спазва правилата, приложими в приемащата държава.

Застраховка срещу професионална отговорност
Чл. 20. Адвокатът е длъжен да се застрахова съгласно Закона за адвокатурата и наредбите на Висшия адвокатски съвет.

Раздел IV.
ОТНОШЕНИЯ СЪС СЪДА
Приложими правила за професионално поведение в съда
Чл. 21. (1) Адвокатът дължи уважение на съда.
(2) Адвокатът спазва правилата за поведение на съда или на юрисдикцията, пред която се явява.
(3) Правилата, приложими в отношенията на адвокат със съдия, се прилагат и в отношенията му с арбитър, медиатор, експерт или всяко друго лице, натоварено да подпомага съда или арбитража.

Състезателност в съдебното производство
Чл. 22. (1) Адвокатът спазва принципа на състезателност в съдебния процес. Адвокатът не може да се опитва да влияе пряко или косвено на съда по начин, противоречащ на законите и етичните правила.
(2) Адвокатът няма право да оповестява или да представя пред съда предложение за спогодба, споразумение или помирение по делото без изричното съгласие на адвоката на другата страна.

Забрана за невярна информация
Чл. 23. Адвокатът не може съзнателно да дава на съда неверни сведения.

Бързина на съдебното производство
Чл. 24. При или по повод воденето на делата адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани или непозволени от закона и адвокатската етика пречки за нормалното развитие на съдебното производство.

Раздел V.
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ АДВОКАТИ
Колегиалност

Чл. 25. (1) Колегиалността изисква отношения на доверие и сътрудничество между адвокатите в интерес на клиента и за избягване на ненужни процеси, както и въздържане от всяко поведение, което вреди на репутацията на професията.
Колегиалността не може при никакви обстоятелства да бъде причина за противопоставяне интересите на професията на интересите на клиента.
(2) Адвокатът е длъжен да се отнася към другите адвокати с уважение и учтивост.

Сътрудничество между адвокати
Чл. 26. (1) Адвокатът не може да поеме от свой колега работа, за която не притежава необходимата компетентност. В такъв случай той е длъжен да подпомогне своя колега в намирането на информация, необходима за възлагането на работата на друг компетентен в областта адвокат.
(2) Когато адвокат работи заедно с адвокат от друга държава, е длъжен да държи сметка за различията, които могат да съществуват между двете правни системи, техните адвокатури, правата и професионалните задължения на адвокатите.

Кореспонденция между адвокати
Чл. 27. (1) Адвокат, който отправя към колега съобщение, което желае да остане поверително или което не желае да се тълкува като отказ от права или признаване на права или задължения или на факти, следва ясно да изрази волята си при изпращане на съобщението.
(2) Когато получателят на това съобщение не е в състояние да спази искането, той е длъжен да не разкрива неговото съдържание другиму и по възможност да го върне на подателя.

Забрана за възнаграждение при препоръчване
Чл. 28. (1) Адвокатът не може да иска или приема от друг адвокат или от трето лице възнаграждение или друга облага за препоръчването му на клиент или за насочването на клиент към адвокат.
(2) Адвокатът не може да дава възнаграждение или облага другиму за това, че му е изпратил клиент.

Отношения с противната страна
Чл. 29. (1) Адвокатът не може без съгласието на своя клиент да встъпва в преговори с противната страна или с нейния адвокат.
(2) Адвокатът не може пряко да встъпва в преговори с противната страна без съгласието на нейния адвокат.
(3) Адвокатът е длъжен да информира своя клиент за проведените преговори.

Отношения с клиенти, представлявани от други адвокати
Чл. 30. Адвокатът не може да влиза пряко във връзка с клиент, представляван от друг адвокат без съгласието на този адвокат. Адвокатът е длъжен да информира своя колега относно проведените разговори.

Смяна на адвокат
Чл. 31. Адвокат, който поема представителството или защитата на клиент на друг адвокат, следва да се увери, че отношенията между клиента и неговия колега са уредени, без да носи каквато и да е отговорност за неуредени възнаграждения или други сметки. В случай че тези изисквания не могат да бъдат спазени поради необходимост от предприемане на бързи действия в интерес на клиента, новоупълномощеният адвокат уведомява предишния адвокат за това.

Възнаграждение при адвокатско сътрудничество
Чл. 32. Когато адвокатът възлага на друг адвокат определена работа или търси от него консултация, той заплаща на своя колега, поел работата, възнаграждението и направените от него разноски, дори в случай на неплатежоспособност на клиента.

Спорове между адвокати
Чл. 33. (1) Ако възникне личен спор от професионален или друг характер между адвокати, те са длъжни да положат усилия за неговото колегиално уреждане. При неуспех те следва да потърсят съдействие на посредник измежду колегите и в крайна сметка на съответния адвокатски съвет.
(2) Ако адвокатът узнае, че друг адвокат е нарушил правилата на професионално поведение, той може да обърне внимание на своя колега с оглед избягването на повторно нарушение или да уведоми адвокатския съвет на колегията, на която този адвокат е член.

Спорове между адвокати от различни държав
Чл. 34. (1) Ако адвокат намира, че негов колега от друга държава е нарушил правилата за професионално поведение, той следва да привлече вниманието му по този въпрос.
(2) Ако възникне спор от професионален характер между адвокати от различни държави, те са длъжни да положат първо усилия да решат въпроса колегиално.
(3) Адвокатът не предприема каквато и да било процедура срещу колегата си в случаите, предвидени в предходните алинеи, без предварително да е уведомил адвокатските съвети, към които двамата членуват, с цел да се даде възможност на адвокатските съвети да съдействат за постигане на споразумение.

 

[Глокая Куздра]

14. Принципи за упражняване на адвокатската професия, уредени в Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Независимост
Чл. 3. (1) При упражняване на професията си адвокатът е независим.
(2) Адвокатът действа в съответствие със закона, с правилата на този кодекс и законните интереси на клиента, не се влияе от личните си интереси, не се поддава на външен натиск или на чуждо въздействие и предоставя правна помощ, ръководейки се от вътрешното си убеждение.
(3) Адвокатът се противопоставя на всяко посегателство върху неговата независимост и не нарушава професионалната етика с цел да се хареса на клиента, на властите или на трети лица.

Доверие и почтеност
Чл. 4. Взаимоотношенията между адвоката и неговия клиент се градят на основата на доверието, което е и в основата на отношенията между адвокатите и между тях и властите. Такива отношения не могат да съществуват, ако има съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на адвоката.

Поверителност
Чл. 5. (1) Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Опазването на професионалната тайна е основно и първостепенно задължение на адвоката.
(2) Адвокатът пази в тайна всяко узнато от него при и по повод упражняване на дейността си поверително сведение.
(3) Адвокатът изисква опазването на професионалната тайна от своя персонал и от всяко лице, с което си сътрудничи в професионалната дейност.
(4) Адвокатът може да разкрие поверителна информация само доколкото това е необходимо, за да се защити в хода на гражданско-правни, административно-правни, наказателно-правни, дисциплинарни или други производства, свързани със спор между него и неговия клиент.

Спазване на правилата за професионално поведение при упражняване на професията в чужда държава
Чл. 6. Адвокатът спазва правилата на професионално поведение на адвокатурата на чуждата държава, в която упражнява дейността си.
Несъвместимост
Чл. 7. (1) За да може адвокатът да осъществява функциите си с необходимата независимост и по начин, съобразен с професионалните му задължения, упражняването на някои длъжности или професии е несъвместимо с адвокатската професия. Недопустимо е упражняването на дейности и извършването на действия, които влизат в противоречие със същността на адвокатската професия, ограничават или премахват независимостта й или накърняват достойнството и доброто й име.
(2) Адвокатът, който е установен и в друга държава-членка на Европейския съюз, или развива дейност в нея, спазва правилата за несъвместимост, приложими спрямо адвокатите в тази държава.

Разгласа за професионалната дейност
Чл. 8. (1) Адвокатът може да осведомява обществеността за данните относно неговата професионална дейност, които са вписани в адвокатския регистър.
(2) Адвокатът може да предоставя информация за професионалната си дейност чрез различни средства за масово осведомяване, електронни средства за комуникация или по друг начин, доколкото се спазват изискванията на ал. 1.
(3) Адвокатът не може да:
1. рекламира своята дейност;
2. прави сравнение с други адвокати относно качеството на адвокатската си работа, обема и успеха на практиката си, размера на адвокатското си възнаграждение;
3. обещава постигането на конкретни резултати;
4. обявява имената на свои клиенти.
(4) Адвокатът или негов съдружник не може да предлага услугите си на бъдещ клиент лично, чрез посредник или по друг начин, освен в случаите, когато адвокатът има семейна, роднинска или предходна професионална връзка с лицето.
Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на посредници.
(5) Разпоредбите по ал. 1 - 3 се отнасят и до изработването на брошури, бланки, табели и визитни картички.

Отстояване на законните интереси на клиента
Чл. 9. При упражняване на професията адвокатът във всичките си действия се ръководи от интересите на своя клиент, като спазва закона и правилата за професионално поведение. Той поставя интересите на клиента над своите и тези на своите близки и колеги.

Забрана за дискриминация
Чл. 10. Във всичките си дейности адвокатът не може да осъществява дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

 

[Глокая Куздра]

15. Приложно поле на Закона за правната помощ.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда правната помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции.
Чл. 2. Правната помощ по този закон се осъществява от адвокати и се финансира от държавата.
Чл. 3. Целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ.
Чл. 4. Средствата за правна помощ се осигуряват от републиканския бюджет.
Чл. 5. Правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони.

*************
Чл. 18. Адвокатските съвети организират предоставянето на правна помощ в съответния съдебен район, като:
1. изготвят становище по заявленията на адвокатите от колегията за вписване в Националния регистър за правна помощ;
2. изготвят и поддържат списък на дежурните адвокати;
3. съгласно чл. 25, ал. 4 и 5 определят адвокат от колегията, вписан в Националния регистър за правна помощ, за осъществяване на правната помощ, като съобразяват професионалния опит и квалификацията на адвоката с вида, фактическата и правната сложност на случая, други назначения по реда на този закон и степента на неговата ангажираност;
4. осъществяват контрол за предоставянето на правна помощ от адвокатите от колегията;
5. заверяват отчетите на адвокатите, предоставили правна помощ, и изготвят предложение за заплащане на възнаграждение в рамките на определените размери с наредбата по чл. 37.

*****

Чл. 21. Видовете правна помощ са:
1. консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело;
2. подготовка на документи за завеждане на дело;
3. процесуално представителство;
4. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 01. 05. 2006 г. ) представителство при задържане по чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 22. (1) Правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 се предоставя на лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, и на лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги.
(2) Правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 се предоставя и на приемно семейство или на семейство на роднини или близки, при което е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето.
(3) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се удостоверяват със заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане", съответно с решението на съда за настаняване на детето. В случай че лицето не е упражнило правото си за получаване на месечна социална помощ по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, то представя пред НБПП удостоверение, издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане", че отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи.
Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28. 05. 2010 г. ) Системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28. 05. 2010 г. ) Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28. 05. 2010 г. ) По наказателни дела преценката, че обвиняемият или подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело.
(4) По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид:
1. доходите на лицето или семейството;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта и
7. други констатирани обстоятелства.

Чл. 24. Правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя:
1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ;
2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима;
3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01. 01. 2006 г. ) в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

[Глокая Куздра]

IV. Давността на задълженията/вземанията

Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред. Самото задължение не се погасява с изтичане на давността, тъй като длъжникът може да плати и след изтичане на давността, но само доброволно. Доброволно платените суми след изтичане на давността не подлежат на връщане.

Различна е давността за погасяване на публичните и частните задължения. Публични са вземанията на държавата и общините, които са изброени в чл. 162, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), а именно: за данъци, митни сборове, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси, незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата и Европейската комисия; за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от Европейския съюз, както и лихвите върху тези вземания. Частни са останалите вземания на държавата и общините, както и вземанията на всички останали физически и юридически лица.

Давността за частните вземания се урежда в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за публичните вземания – в ДОПК. За глобите и имуществените санкции давността се урежда в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

[Глокая Куздра]

1. Давността по ЗЗД

- Общата давност за частни вземания е петгодишна.
От това правило обаче има някои изключения:
- Давността е тригодишна за вземанията за възнаграждение за труд, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, включително и вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, за вземанията по записи на заповеди и менителнично неоснователно обогатяване, по застрахователни договори, с изключение на застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност".
Ако обаче вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги петгодишен.
- Давността е едногодишна за вреди при превоз на товари и пътници.

Важно е да се знае, че давността се спира и не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, както и по време на изпълнителното дело за събиране на вземането. Давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, при образуване на изпълнително дело и с предприемане на действия за принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

 

[Глокая Куздра]

2. Давността по ДОПК

Общата погасителна давност за публичните задължения също е петгодишна, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Давността спира да тече, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане (включително и ревизионно производство) - до издаването на акта (включително и за издаване на ревизионен акт, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство.

Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.