И
ивайло
Guest
Дело на румънски гражданин в Съда на Европейския съюз в Люксембург може да бъде използвано като пример и да доведе до отмяната на екотаксата, която се плаща при внос на коли в България, съобщава в. "Дневник".
По искане на Йоан Тату от Сибиу съдиите в Люксебург постановиха, че таксата за замърсяване, която в родината му се начислява при внос на автомобил, е дискриминационна.
В основата на решението на европейските магистрати е фактът, че тази такса се плаща само при внос на кола в Румъния, но не и при сделка със стар автомобил, сключена вътре в страната. "Макар всяка държава - членка на ЕС, да е свободна сама да определя какви такси да налага, чрез тях не трябва да се поставя в по-благоприятно положение продажбата на употребявани местни превозни средства и по този начин да се възпира вносът на подобни употребявани автомобили", се обяснява в решението на Съда в Люксембург. То е задължително за всички държави в ЕС.
Това тълкувание на европейските норми може да има два ефекта за България. Първият е, че въвеждането на такса за замърсяване на въздуха, която да се плаща при внос на стари коли, ще е в нарушение на правото на ЕС (за опитите това да стане виж карето). Другият е, че по аналогия с румънския казус всеки, внесъл кола в България и платил задължителната тук екотакса за претопяването на автомобила, може да поиска съдът в Люксембург да се произнесе.
Таксата в България се нарича продуктова и се събира от колективните организации за оползотворяване на стари коли, като малка част от парите отиват и към държавното предприятие ПУДООС. Тя беше въведена през лятото на 2008 г. с постановление на Министерския съвет. Размерът й се променя всяка година. Той зависи от възрастта на колата, като при внос на нова в момента се плащат 146 лв.
Продуктовата такса за автомобил до 5 години е 200 лв., за такъв от 5 до 10 години е 253 лв., а за най-старите - 267 лв. Без документ, че е платено за бъдещото претопяване на колата, внесеният автомобил не може да бъде регистриран в КАТ и да се движи по българските пътища.
Според решението за румънската такса и задължителното тълкувание на европейските норми, което правят съдиите в Люксембург, има всички шансове и българската екотакса да бъде обявена за дискриминационна. Причината е, че и тя като румънската се плаща единствено при внос на коли, а не и при сделки с автомобили в страната.
През годините, от които съществува таксата в България, само старите коли, внесени в страната, са около 400 000. При средна такса от 200 лв. това означава, че ПУДООС и рециклиращите организации са получили поне 80 млн. лв. Евентуален успех на българско дело в Люксембург ще означава, че държавата ще трябва да върне парите на всички, внесли коли от юни 2008 г. до датата на съдебното решение. Сумата ще може да се търси с лихвата, ако събирането й бъде обявено за незаконно от Съда на ЕС.
Единственият начин да се получи тълкувание на европейските договори и директиви от магистратите в Люксембург е чрез завеждане на дело в България. Достатъчно е само един българин, платил екотаксата, да поиска възстановяването й, като се позове на чл. 90 от договора за Европейската общност, и да настоява българският съд да потърси отговор в Люксембург, обясниха юристи. Подобно дело, но за акциза при внос на коли, постигна пълен успех и на ощетените граждани им бяха възстановени сумите.
По искане на Йоан Тату от Сибиу съдиите в Люксебург постановиха, че таксата за замърсяване, която в родината му се начислява при внос на автомобил, е дискриминационна.
В основата на решението на европейските магистрати е фактът, че тази такса се плаща само при внос на кола в Румъния, но не и при сделка със стар автомобил, сключена вътре в страната. "Макар всяка държава - членка на ЕС, да е свободна сама да определя какви такси да налага, чрез тях не трябва да се поставя в по-благоприятно положение продажбата на употребявани местни превозни средства и по този начин да се възпира вносът на подобни употребявани автомобили", се обяснява в решението на Съда в Люксембург. То е задължително за всички държави в ЕС.
Това тълкувание на европейските норми може да има два ефекта за България. Първият е, че въвеждането на такса за замърсяване на въздуха, която да се плаща при внос на стари коли, ще е в нарушение на правото на ЕС (за опитите това да стане виж карето). Другият е, че по аналогия с румънския казус всеки, внесъл кола в България и платил задължителната тук екотакса за претопяването на автомобила, може да поиска съдът в Люксембург да се произнесе.
Таксата в България се нарича продуктова и се събира от колективните организации за оползотворяване на стари коли, като малка част от парите отиват и към държавното предприятие ПУДООС. Тя беше въведена през лятото на 2008 г. с постановление на Министерския съвет. Размерът й се променя всяка година. Той зависи от възрастта на колата, като при внос на нова в момента се плащат 146 лв.
Продуктовата такса за автомобил до 5 години е 200 лв., за такъв от 5 до 10 години е 253 лв., а за най-старите - 267 лв. Без документ, че е платено за бъдещото претопяване на колата, внесеният автомобил не може да бъде регистриран в КАТ и да се движи по българските пътища.
Според решението за румънската такса и задължителното тълкувание на европейските норми, което правят съдиите в Люксембург, има всички шансове и българската екотакса да бъде обявена за дискриминационна. Причината е, че и тя като румънската се плаща единствено при внос на коли, а не и при сделки с автомобили в страната.
През годините, от които съществува таксата в България, само старите коли, внесени в страната, са около 400 000. При средна такса от 200 лв. това означава, че ПУДООС и рециклиращите организации са получили поне 80 млн. лв. Евентуален успех на българско дело в Люксембург ще означава, че държавата ще трябва да върне парите на всички, внесли коли от юни 2008 г. до датата на съдебното решение. Сумата ще може да се търси с лихвата, ако събирането й бъде обявено за незаконно от Съда на ЕС.
Единственият начин да се получи тълкувание на европейските договори и директиви от магистратите в Люксембург е чрез завеждане на дело в България. Достатъчно е само един българин, платил екотаксата, да поиска възстановяването й, като се позове на чл. 90 от договора за Европейската общност, и да настоява българският съд да потърси отговор в Люксембург, обясниха юристи. Подобно дело, но за акциза при внос на коли, постигна пълен успех и на ощетените граждани им бяха възстановени сумите.
