- Адрес
- Бургас, България
Запомнете точния смисъл на основните понятия, използвани в Митническия кодекс и Регламента за прилагането му:
„Лице“ означава:
- физическо лице,
- юридическо лице,
- когато тази възможност е предвидена в действащото законодателство: сдружение на лица, на което е призната правоспособност да извършва правни действия, но което няма статут на юридическо лице.
„Лице, установено в Общността“, е:
- в случаите на физически лица, всяко лице, чието обичайно местопребиваване се намира в Общността,
- в случаите на юридически лица или сдружения на лица, всяко лице, чието седалище според устройствения акт, централно управление или постоянно установяване се намира в Общността.
„Митнически органи“ са органите, които отговарят, inter alia (освен всичко останало), за прилагането на митническото законодателство.
„Митническо учреждение“ е всяко учреждение, където могат да бъдат извършвани всички или част от формалностите, определени от митническото законодателство.
“Входна митническа служба” означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, на която въведените в митническата територия на Общността стоки трябва да бъдат предадени без забавяне и в която те ще бъдат подложени на подходящ входящ контрол основаващ се на риска.
“Митническа служба на вноса” означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, където се извършват формалностите по определяне митническо одобреното третиране или използване на въведените в митническата територия на Общността стоки, включително подходящ митнически контрол, основаващ се на риска.
“Митническа служба на износа” означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, където се извършват формалностите по определяне митническо одобреното третиране или използване на стоките, напускащи митническата територия на Общността, включително подходящ митнически контрол, основаващ се на риска.
“Изходна митническа служба” означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, на която стоките трябва да бъдат представени преди напускане на митническата територия на Общността и в която те ще бъдат подложени на митнически контрол във връзка с извършването на формалностите по напускането и подходящ входящ контрол основаващ се на риск.
„Решение“ е всеки административен акт, издаден от митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, като този акт има правни последици за едно или повече определени или определяеми лица;
- този термин включва, освен всичко останало и обвързващата информация по смисъла на член 12.
„Митнически статут“ е статутът на стоките като общностни стоки или необщностни стоки.
„Общностни стоки“ са стоки:
- изцяло произведени на митническата територия на Общността при условията, посочени в член 23 и без да включват стоки, внесени от страни или територии, които не са част от митническата територия на Общността. Стоки, произведени от стоки поставени под временен митнически режим, не се разглеждат като получили статут на общностни в случаите от особено икономическо значение, определено в съответствие с процедурата на Комитета;
- внесени от страни или територии извън митническата територия на Общността, които са допуснати за свободно обращение,
- произведени или получени в границите на митническата територия на Общността само от стоките, посочени във второ тире или от стоките, посочени в първо и второ тирета.
„Необщностни стоки“ са стоки, различни от определените дефиницуята за общностни стоки, именно: (вж. предната дефиниция!)
Без да се засягат разпоредбите на членове 163 и 164 (относно вътрешнообщностния транзит), общностните стоки губят статута си на такива, когато действително напуснат митническата територия на Общността.
„Митническо задължение“ е задължението на лице да заплати вносните (вносно митническо задължение) или износните (износно митническо задължение) сборове, с които се облагат определени стоки съгласно действащите разпоредби в Общността.
„Вносни сборове“ са:
- мита и такси с равностоен ефект, дължими при вноса на стоки,
- налози при внос, въведени съгласно общата селскостопанска политика или съгласно специфични разпоредби, приложими за определени стоки, получени от преработката на селскостопански продукти.
„Износни сборове“ са:
- митата и таксите с равностоен ефект, дължими при износа на стоки,
- налози при износ, въведени съгласно общата селскостопанска политика или съгласно специфични режими, приложими за определени стоки, получени от преработката на селскостопански продукти.
„Длъжник“ е всяко лице, което отговаря за плащане на митническо задължение.
„Митнически надзор“ е съвкупността от действията на митническите органи с цел осигуряване спазването на митническото законодателство, както и в определени случаи спазването на други разпоредби, приложими за стоки под митнически надзор.
“Митнически контрол” означава конкретни действия, извършвани от митническите власти за осигуряване на правилното прилагане на митническите правила и други нормативни документи, уреждащи влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността; такива действия могат да включват преглеждане на стоките, проверка на данни от декларация и съществуването и автентичността на електронни или писмени документи, проверка на сметките на предприятията и други сведения, инспектиране на транспортни средства, инспектиране на багаж и други стоки, пренасяни от лица и провеждане на официални разследвания и други подобни действия.
„Митническо направление на стоки“ е:
а) поставяне на стоки под митнически режим;
б) въвеждане на стоки в свободна зона или в свободен склад;
в) реекспортиране на стоки извън митническата територия на Общността;
г) унищожаване на стоки;
д) изоставяне на стоки в полза на държавата.
„Митнически режим“ е:
а) допускане за свободно обращение;
б) транзит;
в) митническо складиране;
г) активно усъвършенстване;
д) обработка под митнически контрол;
е) временен внос;
ж) пасивно усъвършенстване;
з) износ.
„Митническо деклариране“ е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.
„Декларатор“ е лицето, което извършва митническото деклариране от свое име или лицето, от чието име се извършва митническото деклариране.
„Представяне на стоки пред митническите органи“ е уведомяването на митническите органи съгласно установените форми за пристигането на стоки в митническото учреждение или във всяко друго място, определено или одобрено от митническите органи.
„Вдигане на стоки“ е действието, чрез което митническите органи предоставят определени стоки за целите, предвидени от митническия режим, под който въпросните стоки са поставени.
„Титуляр на режим“ е лицето, за сметка на което е извършено митническото деклариране, или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на гореспоменатото лице относно определен митнически режим.
„Титуляр на разрешение“ е лицето, на което е издадено разрешение.
„Действащи разпоредби“ са всички действащи разпоредби на общностно равнище или на национално равнище.
“Режим на комитета” означава определения в или препращащ към чл.247 и 247а или 248 и 248а, режим – ред за функциониране на Комитета за Митническия кодекс;
“Риск” означава вероятността от възникването на събитие във връзка с влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността, което:
“Управление на риска” означава систематичното идентифициране на риска и осъществяването на всички мерки, които са необходими за ограничаване на излагането на риск. Това включва дейности като събиране на данни и информация, анализиране и оценяване на риска, предписване и предприемане на действия и редовен мониторинг и преглед на процеса и неговите резултати, на базата на международни и национални източници и стратегии, както и на такива на Общността.
„Лице“ означава:
- физическо лице,
- юридическо лице,
- когато тази възможност е предвидена в действащото законодателство: сдружение на лица, на което е призната правоспособност да извършва правни действия, но което няма статут на юридическо лице.
„Лице, установено в Общността“, е:
- в случаите на физически лица, всяко лице, чието обичайно местопребиваване се намира в Общността,
- в случаите на юридически лица или сдружения на лица, всяко лице, чието седалище според устройствения акт, централно управление или постоянно установяване се намира в Общността.
„Митнически органи“ са органите, които отговарят, inter alia (освен всичко останало), за прилагането на митническото законодателство.
„Митническо учреждение“ е всяко учреждение, където могат да бъдат извършвани всички или част от формалностите, определени от митническото законодателство.
“Входна митническа служба” означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, на която въведените в митническата територия на Общността стоки трябва да бъдат предадени без забавяне и в която те ще бъдат подложени на подходящ входящ контрол основаващ се на риска.
“Митническа служба на вноса” означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, където се извършват формалностите по определяне митническо одобреното третиране или използване на въведените в митническата територия на Общността стоки, включително подходящ митнически контрол, основаващ се на риска.
“Митническа служба на износа” означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, където се извършват формалностите по определяне митническо одобреното третиране или използване на стоките, напускащи митническата територия на Общността, включително подходящ митнически контрол, основаващ се на риска.
“Изходна митническа служба” означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, на която стоките трябва да бъдат представени преди напускане на митническата територия на Общността и в която те ще бъдат подложени на митнически контрол във връзка с извършването на формалностите по напускането и подходящ входящ контрол основаващ се на риск.
„Решение“ е всеки административен акт, издаден от митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, като този акт има правни последици за едно или повече определени или определяеми лица;
- този термин включва, освен всичко останало и обвързващата информация по смисъла на член 12.
„Митнически статут“ е статутът на стоките като общностни стоки или необщностни стоки.
„Общностни стоки“ са стоки:
- изцяло произведени на митническата територия на Общността при условията, посочени в член 23 и без да включват стоки, внесени от страни или територии, които не са част от митническата територия на Общността. Стоки, произведени от стоки поставени под временен митнически режим, не се разглеждат като получили статут на общностни в случаите от особено икономическо значение, определено в съответствие с процедурата на Комитета;
- внесени от страни или територии извън митническата територия на Общността, които са допуснати за свободно обращение,
- произведени или получени в границите на митническата територия на Общността само от стоките, посочени във второ тире или от стоките, посочени в първо и второ тирета.
„Необщностни стоки“ са стоки, различни от определените дефиницуята за общностни стоки, именно: (вж. предната дефиниция!)
Без да се засягат разпоредбите на членове 163 и 164 (относно вътрешнообщностния транзит), общностните стоки губят статута си на такива, когато действително напуснат митническата територия на Общността.
„Митническо задължение“ е задължението на лице да заплати вносните (вносно митническо задължение) или износните (износно митническо задължение) сборове, с които се облагат определени стоки съгласно действащите разпоредби в Общността.
„Вносни сборове“ са:
- мита и такси с равностоен ефект, дължими при вноса на стоки,
- налози при внос, въведени съгласно общата селскостопанска политика или съгласно специфични разпоредби, приложими за определени стоки, получени от преработката на селскостопански продукти.
„Износни сборове“ са:
- митата и таксите с равностоен ефект, дължими при износа на стоки,
- налози при износ, въведени съгласно общата селскостопанска политика или съгласно специфични режими, приложими за определени стоки, получени от преработката на селскостопански продукти.
„Длъжник“ е всяко лице, което отговаря за плащане на митническо задължение.
„Митнически надзор“ е съвкупността от действията на митническите органи с цел осигуряване спазването на митническото законодателство, както и в определени случаи спазването на други разпоредби, приложими за стоки под митнически надзор.
“Митнически контрол” означава конкретни действия, извършвани от митническите власти за осигуряване на правилното прилагане на митническите правила и други нормативни документи, уреждащи влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността; такива действия могат да включват преглеждане на стоките, проверка на данни от декларация и съществуването и автентичността на електронни или писмени документи, проверка на сметките на предприятията и други сведения, инспектиране на транспортни средства, инспектиране на багаж и други стоки, пренасяни от лица и провеждане на официални разследвания и други подобни действия.
„Митническо направление на стоки“ е:
а) поставяне на стоки под митнически режим;
б) въвеждане на стоки в свободна зона или в свободен склад;
в) реекспортиране на стоки извън митническата територия на Общността;
г) унищожаване на стоки;
д) изоставяне на стоки в полза на държавата.
„Митнически режим“ е:
а) допускане за свободно обращение;
б) транзит;
в) митническо складиране;
г) активно усъвършенстване;
д) обработка под митнически контрол;
е) временен внос;
ж) пасивно усъвършенстване;
з) износ.
„Митническо деклариране“ е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.
„Декларатор“ е лицето, което извършва митническото деклариране от свое име или лицето, от чието име се извършва митническото деклариране.
„Представяне на стоки пред митническите органи“ е уведомяването на митническите органи съгласно установените форми за пристигането на стоки в митническото учреждение или във всяко друго място, определено или одобрено от митническите органи.
„Вдигане на стоки“ е действието, чрез което митническите органи предоставят определени стоки за целите, предвидени от митническия режим, под който въпросните стоки са поставени.
„Титуляр на режим“ е лицето, за сметка на което е извършено митническото деклариране, или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на гореспоменатото лице относно определен митнически режим.
„Титуляр на разрешение“ е лицето, на което е издадено разрешение.
„Действащи разпоредби“ са всички действащи разпоредби на общностно равнище или на национално равнище.
“Режим на комитета” означава определения в или препращащ към чл.247 и 247а или 248 и 248а, режим – ред за функциониране на Комитета за Митническия кодекс;
“Риск” означава вероятността от възникването на събитие във връзка с влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността, което:
- предотвратява правилното прилагане на мерки на Общността или на национални мерки, или
- компрометира финансовите интереси на Общността и нейните държави-членки, или
- представлява опасност за сигурността и безопасността на Общността, за общественото здраве, за околната среда или за потребителите.
“Управление на риска” означава систематичното идентифициране на риска и осъществяването на всички мерки, които са необходими за ограничаване на излагането на риск. Това включва дейности като събиране на данни и информация, анализиране и оценяване на риска, предписване и предприемане на действия и редовен мониторинг и преглед на процеса и неговите резултати, на базата на международни и национални източници и стратегии, както и на такива на Общността.
