Адвокат Бисер Борисов, Христо Цветанов и Асен Петров в дъното на схема за измами с имоти на чужденци
12.12.2012 18:30;
Тони Щилиянова
Столичният адвокат Бисер Борисов и още двама софиянци - Христо Цветанов и Асен Петров са били в дъното на схема за измами с имоти на чужденци, научи "24 часа".
Тримата са задържани за изготвяне и използване на неистински документи с цел придобиване на собственост на юридически лица, чийто собственик на капитала са чужди граждани, съобщиха от полицията в Бургас.
Разследват се за три измами с имоти в Бургаско.
Задържането на Борисов, Петров и Цветанов е осъществено при специализирана полицейска операция на "Икономическа полиция" в София и Бургас. Тримата са с наложени 72-часови мерки, предстои искането на постоянен арест в районния съд в Бургас. При обиски в пет обекта и банков трезор са намерени и иззети фалшиви документи, подправени печати на нотариуси, пари и компютърна конфигурация.
Разследването започва по няколко сигнала за извършване на измами с недвижими имоти, притежание на фирми, чиито собственици и управители са чуждестранни граждани.
Задържаните преценили, че могат да извършат измами с недвижими имоти, собственост на непререгистрирани дружества на чужденци, като следвали следната схема: Снабдявали се със списък на непререгистрираните дружества в съответния съдебен район и откривали тези дружества, които са собственост на чужди граждани и на партидата, на които се води някакъв недвижим имот. След като дружеството с недвижим имот било набелязано, се съставял неистински документ - предварителен договор за покупко-продажба, без нотариална заверка, сключен между физическо лице - съучастник в измамата, играещ ролята на купувач и чуждия гражданин, собственик и управител на непререгистрираното дружество, чиято собственост е имота. Подписът от името на продавача - чуждия гражданин се полагал в предварителния договор или като се имитирал истинския подпис, или с помощта на компютърна технология.
Задължително в предварителния договор изрично е записвано, че цялата договорена сума е изплатена изцяло в брой в момента на подписване на договора и самия договор служи, като разписка.
След като неистинският предварителен договор бъдел изготвен, фиктивния купувач на имота подавал искова молба до съответния Окръжен или Районен съд, като се искало предварителния договор да бъде обявен за окончателен. В съда ищецът представял заверено копие на предварителния договор и от този момент нататък оригиналът на предварителния договор не се появявал никъде повече.
Разглеждайки исковата молба, съответния съд излизал с определение да бъде пререгистрирано дружеството-ответник и спирал временно търговското дело. Съгласно съществуващата нормативна уредба, непререгистрираното дружество следвало да бъде обявено в ликвидация. Тъй като ищецът се явявал кредитор на дружеството, подавал молба до Търговския регистър с искане да бъде вписан, като ликвидатор. Ако това искане бъдело уважено, то ищецът (фиктивния купувач) ставал законен представител на дружеството и съответно на ответника. Ако искане било отхвърлено, то съда назначавал служебен ликвидатор, който обикновено по никакъв начин не могъл да се свърже с чуждестранното лице, собственик на ликвидираната фирма. Налице бил и трети вариант, в който за ликвидатор е назначаван адвокат, представляващ собственика с фалшиво пълномощно. Във всички случаи до собственика на дружеството не отивали никакви уведомления и той нямал никаква представа, че спрямо фирмата му се водят съдебни дела и някой има претенции към имота му.
След като за дружеството се обявявала процедура за ликвидация, съответния съд излизал с решение, според което предварителния договор ставал окончателен и по този начин фиктивния купувач е признат за законен собственик на недвижимия имот. След вписването на решението в Службата по вписвания, ключалките на помещението са сменяни и имота се обявявал за продажба.